Сабазий е мислена книга. Книга, видяна през други фасети на диаманта „реалност“, не ежедневните. Сабазий е търсене да си обясниш ирационалното и безсмислено зло – защо хората предпочитат да се правят война, не любов? Сабазий е и опит да се погледне през очите на враговете ни; да им каже: „правите живота ни безсмислен“ с кроткоста на диалога, не с техните методи – юмруци и бухалки.
Сабазий е шаблон – стар като света, който пасва и разгадава; дава надежда, показва светлината в края на тунела.
Кристин Димитрова е успяла да напише красива книга за грозната действителност. Успяла е да ни разкаже за нас и хората около нас, без да сочи с пръст, да натрапва изводи, да назидава и порицава, да цитира имена, които продават. Сензацията на Сабазий е от съвсем различно естество – не е скучна, плоска, театрално изкуствена, ялова и запъртък едновременно, каквито са повечето бг книги, който съм чела.
Книгата Сабазий заслужава да спечели всички конкурси, който ще спечели, и да се превърне в класиката, която за мен вече е.
P.S. Днес четох едно интервю с Мартин Карбовски, които ужасно добре описва състоянието на българската литература в момента. Кристин Димитрова е една птичка, която не прави пролет, но я предизвестява. Надявам се.
Автор: Силвия Атипова
