Тя е само на 23, а първата й книга се продава в 28 държави, като същевременно холивудско студио е закупило правата за екранизация върху романа. Със сигурност не е лесно да си Саманта Шанън, но вероятно е много забавно. „Сезонът на костите“ от няколко дни е на българския пазар и понеже е истински световен хит (бестселър на New York Times и Sunday Times), ни е интересно да разберем какво мисли авторката за успеха, за избрания от нея жанр, за бъдещето на поредицата. Вижте в интервюто на Рия /Мария/ Найденова, взето специално за „Аз чета“.
Историята на издаването на „Сезонът на костите“ е наистина страхотна. Кога за първи път си помисли „уау, това наистина се случва“?
Все още ми е малко странно. Чувствам се като страхотна късметлийка – за това, че съм издадена на толкова езици и че мога да превърна това, което обичам, в професия.
Винаги ли си знаела, че ще пишеш sci-fi? Мислиш ли, че ще пробваш и други жанрове в бъдещето?
Всъщност не мисля, че „Сезонът на костите“ е точно sci-fi. Най-общо бих казала, че е фентъзи, обаче докато го пишех, не се опитвах да следвам точно определен жанр. Фентъзито ми харесва, защото предлага най-много възможности да строиш собствени светове, което ми е любимата част от процеса на писане.
Със сигурност искам да пробвам и други жанрове в бъдещето, но ми се струва, че ще се придържам към жанрове, които ми позволяват да създавам нови светове и да прекрачвам през границите на реалността.
Имаш ли вече точен сюжет за цялата поредица или предпочиташ да оставяш героите да те водят?
Използвам структура на планиране, която наричам „кожа и кости“, т.е. имам скелета на сюжета с всички важни „стави“ и обрати, включително края на серията, но оставям място за движение и позволявам на героите сами да дадат плът на историята. Те много често просто не правят каквото аз им казвам, така че трябва да си предвиждам място за това. Искам да знам къде отивам, но не държа да знам точно как ще стигна.
Сега, след като първата книга вече е излязла и останалите 6 чакат да бъдат написани, предполагам, че можеш да пишеш колкото ти душа иска. Какви са основните елементи на писателския ти процес?
Ставам някъде между 7 и 8 сутринта и си правя голяма чаша кафе, проверявам си имейлите, занимавам се малко със социалните медии и с блога ми и сядам да пиша някъде към обяд. Обикновено пиша бавно, но здраво, до доста късно през нощта. Опитвам се да си лягам към 11, обаче често ми се случва да ми дойде музата след залез и тогава пиша до след 1 сутринта. Обикновено пиша поне седем и осем часа на ден, ако не и повече. Най-често се саморедактирам на фона на музика, особено инструментална музика без текст или нещо леко и отпускащо, което не ми разбърква потока на мисълта.
Пейдж е на 19, но „Сезонът на костите“ е в списъка с литература за възрастни на Bloomsbury (англоезичният издател на поредицата – б.ред). Какво мислиш по този въпрос?
Харесва ми, че е така, освен това в книгата има сериозно количество насилие и ругатни – обстановката е на суров свят, който не прощава. Пейдж е малко по-голяма от други протагонисти на YA романи, които обикновено са на възраст между 15 и 18, и освен това порасва в хода на серията. Книгите ще обсъждат доста теми като за по-възрастни хора и повечето герои са на 20 и нещо и повече години.
До каква степен си като Пейдж?
Ако трябва да бъда абсолютно честна, двете не си приличаме особено много! Бях на същата възраст като нея, когато написах книгата, и освен това и двете имаме ирландски фамилни имена, но приликата свършва тук. Пейдж кажи-речи няма чувство за опасност – не вижда никакъв проблем в това да скача между сгради или да се бие с хора, които са два-пъти нейния ръст. Аз съм много по-разумна, но ми харесва да живея „през“ нея в книгите.
Ако можеше да прекараш време с някои от героите си, кого щеше да избереш?
Сигурно Лорда. Толкова време съм го носила в главата си, че го чувствам като стар приятел – мисля, че бихме се погаждали добре.
Вече си подписала договор за филмовите права, така че се надяваме да видим „Сезонът на косите“ на голям екран скоро. Сигурно много пъти са те питали този въпрос, обаче как според теб би изглеждал идеалният кастинг?
Би било страхотно, ако Бенедикт Къмбърбач играе Джаксън Хол, шефа на Пейдж, но встрани от това нямам строги предпочитания за кастинга. Имам много ясни образи на всички герои в главата ми, особено на Пейдж и Лорда, така че е трудно да ги приложа към истински актьори и актриси.
Окей, без да издаваме спойлъри, обаче в „Сезонът на костите“ се говори, че правителството на Сцион се разпростира и върху други държави, не само върху Великобритания. Не мога да се сдържа да питам как изглежда България в този свят?
България е държава на Сцион, една от няколкото Европейски страни, които оформят гръбнака на сционската империя. През 2059 в България има една Сционска цитадела – сционска София или СциСо. Има героиня от България във втората книга – една от престъпните босове на ясновидския синдикат в сционски Лондон.
Кои държави най-много би искала да видиш? Би ли дошла в България?
Абсолютно! Много бих искала да видя България и малко повече от Европа.
Вижте и трейлъра на „Сезонът на костите“:
