След като прекарах известна част от 24-часовия четатон по случай Световния ден на книгата със „Самира“ в ръце, изпитвам особена привързаност към нея. Както героинята й мина през всякакви мисии и изпитания по пътя си, така и моят път към края на прочитането на романа беше изпълнен с предизвикателства и изкушения, като например разгорещени среднощни разговори за литература. В крайна сметка обаче успях да пропътувам тези близо 390 страници и най-честно мога да заявя, че преживяването си струваше.
Книгата разказва за мисиите на смъртоносната Самира – безмилостен убиец, воин и предводителка на еничарките, таен корпус от огромната армия на Османската империя. Обучените в смъртоносното изкуство жени първо примамват врага с красота, сладки приказки и кръшни танци, а после му прерязват гърлото, докато той се наслаждава на ласките им. Техните умения се оказват изключително полезни при ключови за империята моменти – обсадата на Виена през 1683, конфликтът с малтийските рицари през 1600… Бойното поле на еничарките не е там, където се сблъскват армиите, но пък на него се лее също толкова кръв. А и никой не подозира, че великолепните тела на група жени са също толкова умел инструмент за убиване, колкото и за правене на любов.
Звездата на Боримир Дончев-Борей безспорно е Самира. Това е героиня, на която можете да имате пълно доверие – в каквато и ситуация да изпадне, с когото и да се сблъска, тя запазва хладнокръвие, проправя си път между интригите и опасностите с интелект и съобразителност и в крайна сметка излиза победител. Въпреки че е като наточен нож, готов да нанесе удар във всеки един момент, Самира остава изключително пълнокръвна. Тя не е просто машина за убиване, следваща сляпо дадените й заповеди, а напротив – моментите й на съмнение и слабост са онези, които я тласкат напред, променят я и я издигат високо в очите на читателя. От замъка Раухенщайн през харема на султана до Родопите тя израства и търси отговори на въпросите си за войната, различната вяра и собствената си роля на воин и на жена в един мъжки свят на насилие. Нейното присъствие обаче възпрепятства издигането на друг силен и запомнящ се персонаж, което за мен беше единственият недостатък на романа.
Поредицата за модерна българска проза „Гравитация“ на издателство „Изток-Запад“ стартира смело с романа на Боримир Дончев-Борей. Книгата е завладяваща, с жив език и предлага достатъчно приключения, които да тласкат действието напред динамично. И макар изобилните бележки под линия по принцип да са ми досадни, в случая те поднасят доста интересна информация за съответния исторически период и личностите му и добре ориентират читателя в обстановката.
Съветвам ви да не пропускате „Самира“ – романът наистина показва една положителна посока, в която да се развива съвременната българска литература. Встрани от това, книгата е много добър исторически и приключенски роман с героиня, която заслужава вниманието и уважението на читателя и която, както казва името й, ще ви бъде приятен събеседник през часовете, в които ще сте потопени между страниците.
Не пропускайте да прочетете и ревюто за книгата на Христо Блажев в блога „Книголандия“ и на Аделина в „Книгозавър“.
