Много харесах първата книга на Сан Антонио, която прочетох. Също като „Джуджето“, криминалната „Берю-Берю“ беше пълна с натуралистични описания и стряскащи епитети. В книгата си за дребния благодорник обаче французинът сменя сериозно посоката – вече главният персонаж не е добрият супергерой, а „злодеят“ в цялата история. Комплексиран сериен убиец. Красота.
Ще пропусна обаче частта с разкриването на основните сюжетни линии, защото те не са от значение. За всеки любител на добрия съспенс номерата на младия лорд Джеръми Бентъм ще доставят истинско удоволствия. Подробностите в момента не са важни. Изобретателността обаче е страхотна.
Цветето в книгата е пищната детегледачка на лорда, която си пада по мъже с малък ръст и големи „достойнства“. Не липсва и доза хумор срещу британската аристократична система. Интригите са доста добре преплетени – точно като в страниците на таблоидите. А приликите с действителни лица и събития… не са случайни.
Пленяващото в този роман е Сан Антонио с някакво извратено чувство за справедливост успява да накаже прилично добре джуджето в края на романа. Въпреки че май коравосърдечният мъник не се трогва особено.
Няма нужда да напомняме, че езикът на французина е солен, мърсен и понякога груб. Но и в това си има чар. Книгата определено е за почитатели и може би няма да се хареса, ако е първи досег с творбите на Сан А.
