„Е, още ли пишеш секс книги?“
Това определено не е въпрос, който очакваш да ти бъде зададен на погребение, по пътя от църквата до гробището, особено от човек, когото познаваш откакто се помниш. Но ето, че го чувам в един ясен, зимен ден, достатъчно силно, така че всички скърбящи наоколо да чуят уникалния, супер забавен въпрос. Въпрос, несъмнено зададен, за да ме смути.
„Пишеш мръснишки романи?“
Този ме учуди, беше изтърсен в аулата на университета ми – място, считано за една от най-феминистките на света. Жената, наета да ни преподава лидерски умения (предполагам срещу немалко заплащане), не успя да се сдържи да ми го зададе след едно изказване от страна на ръководителя на студентската асоциация, определящо моята кариера – с тон, прилягащ на най-пикантната клюка: „Сара пише еротични романи!“. Все едно каза „Сара раздели Бийтълс“.
„Кога ще напишеш истинска книга?“
Този е от въпросите, които се пръкват по време на семейни събирания, коктейли, събирания с бивши колеги, питиета с други писатели, на детската площадка сред други майки, казва писателката Сара Маклийн в статия за Bustle. От трите изброени дотук, този е и най-невинен – никой не иска да те обиди с него – и въпреки това е зареден със скрито послание.
Тези и още хиляди подобни питания ме карат да заема защитна позиция. Усещам, че от мен се очаква да защитя ревностно стойността на жанра, неговата дълга история („Гордост и предразсъдъци“ също е романтичен роман, ако някой е забравил), да докажа, че книгите са ценни дори, когато ги четем за забавление, че романтичната литература допринася за грамотността и чувството за общност сред читателите. И не на последно място – да се застъпя за идеята, че тези книги са мощни феминистични текстове – написани от и за жени. В крайна сметка, героинята в романтичния роман играе ролята на „героя“. И печели. Винаги.
Но вече не съм защитник на жанра. Вместо това си държа езика зад зъбите, защото съм по-любена от тези хора и би било грубо да изкажа на глас това, което мисля, а то е: „Какъв ви е проблема с жените и секса?“.
Откакто започнах да пиша преди години осъзнах, че осъждането, което търпят читатели и писатели на романтична литература, не е свързано със самото писане. Има велики любовни романи, както и ужасни, точно както има прекрасни и много слаби художествени произведения от други жанрове. Преди считах, че става въпрос за това, че жанра е създаден от жени за жени, и със сигурност част от отговора е и в това. Но нека бъдем честни – подозрителното вдигане на вежда се дължи на частта със секса.
„О, да“ – казва Софи Джордан, автор на бестселъри на New York Times в областта на историческите и съвременни любовни романи. „Получавам коментари за секса постоянно. Какво искат да им кажа? Аз пиша книги за хора, които се влюбват. Сексът е част от това. Точно както в истинския живот
“.
Но обществото ни казва, че свестните жени не бива да мислят за секс, да не говорим пък да четат за него! Една истинска дама трябва да се засрами от своите желания. От сексуалната си идентичност. От сексуалното удоволствие. И като логично следствие от това – трябва да се срамуваме от всичко, което подкрепя сексуалността на женския пол.
Има нещо, което научих от опита ми на писател на любовни романи – хората като цяло се ужасяват от идеята жените да заемат властова позиция. Да притежават власт, да я завоюват. И няма нищо по-силно от жена, която признава своята сексуална идентичност. От жена, която прави своите избори, слагайки своето собствено удовлетворение на първо място. От жена, която се заявява като сексуално създание.
„Като се има предви
д колко често чуваме изказвания от рода на „Тези книги дават нереалистични очаквания на жените“, очевидно е, че някои хора не искат жените да фантазират за задоволяващ секс“ – казва авторката на романси Виктория Дал. „Тези ‚нереалистични очаквания‘ изглежда са идеята за мъж, който осигурява оргазъм на жената до него. Може би повече от един. Може би преди той самият да е изпитал такъв“.
„Явно е опасно подобни идеи да се засеят в съзнанието на една жена, защото жената може да започне да ги изисква и в истинския си живот.“ – добавя Дал. „Тя може да осъзнае, че сексуално-егоистичният ѝ партньор в реалността не е достатъчно добър за нея. Може да реши, че заслужава удоволствие.“
Но започнат ли жените да мислят за удоволствието от секса, нещата стават особено плашещи. Започва се със сексуален паритет, а после какво? Какво биха пожелали жените след равенството в оргазма? Равни възможности? Равно заплащане? Равенство, точка по въпроса? Отговорът е: всичко изброено.
„Любовните романи имат силата да поставят жената на централно място и да я покажат като успяваща и реализирана така както тя иска“ – казва Алиша Рай, автор на бестселъри на еротични съвременни романи. „Те могат да покажат как жените приемат своята сексуалност без чувство за срам, без да са наказвани или порицани за това. Те нормализират женската сексуалност. Празнуват я.“ Но Рай предупреждава: „Всяко поставяне на жената в центъра може да се възприеме за заплаха.“
Знаем това инстинктивно. Жената в обществения фокус е тази, която е най-силно застрашена от оплюване. Още от малки момичета ние сме учени да правим всичко възможно, за да останем невидими. Тези момичета израстват като жени, които с готовност остават в сянка. И защо не? Та нали видимите са тези, които биват поругани?
Последната ми поредица от исторически любовни романи се въртят около модерните клюки за знаменитостите. Светът смята, че това е нов феномен – че да си известен с това, че си известен, е съвременна конструкция. А всъщност не е така. Клюката е била изгодна стока още през 19 век. В днешно време разликата е, че интернет я разнася по-бързо отколкото вестниците тогава. В последната ми книга „A Scot in the Dark“ героинята позира гола за картина – гордо, без чувство за срам. След като картината е готова и изложена на показ, тя е неизбежно поругана, охулена, репутацията ѝ е съсипана. Тя вече не е възприемана за девица и това я обезценява. На нея обаче не ѝ пука и това отприщва вълна на омраза.
Сара Маклйн е автор на романтични бестселъри на New York Times и USA Today, както и колумнист в The Washington Post. Два пъти е печелила литературната награда “Romance Writers of America RITA”. На 38 години, има европейски корени, но е родена и живее в САЩ. Известна е с активната си феминистка позиция и защитаването на жанра на любовните романи.
Материалът е публикуван в bustle.com. Превод за „Аз чета“ Диляна Денева.
