Съвсем наскоро по книжарниците се появи „Сбогом, дневнико!“ (изд. „Хермес“) на Ненко Генов. Заглавието мигновено улови вниманието ни с куп интригуващи кукички. Първо, досега не бяхме попадали на детска книга в така популярния стил „роман-дневник“, написана от български автор. Второ, Ненко Генов е добре познат в средите на запалените читатели като създател на блога „Книжни Криле“. Трето, нестандартното оформление и също толкова разчупеният език ни разсмяха още от първите страници. И четвърто, впечатли ни и кампанията около изданието, обхващаща всички канали, по които може да привлече вниманието на младите читатели.
С други думи, „Сбогом, дневнико!“ се оказа перфектно попълнение за рубриката ни „Издателски проект“ и чудесен начин да отбележим Международния ден на детската книга. На нашите въпроси отговори редакторката Деметра Димитрова, която ни разказа куп интересни подробности за работата по романа.
Автопортрет на Ненко Генов
Какво послание отправяте към читателите със слогана „Тази книга не е за сухари“?
„Сбогом, дневнико!“ е интересна и забавна книжка. Личи ѝ още от корицата. Само че ние предупреждаваме: Ако си мислите, че „Сбогом, дневнико!“ става само за развлечение, грешите! Тя не е за самохвалковци. Не е за сухари! Защото всяко дете ще понаучи някой и друг урок от нея (например, че учителите им понякога могат наистина да им помогнат, не само да опяват), ще се позамисли (дали пък и родителите им не са хора) и дори ще се понатъжи (май наистина е кофти да се постъпва зле с приятелите). Така че всеки, който посегне към книгата, го прави на своя отговорност. Защото до последната страница може и мъничко да го е променила. Но най-малкото, ще му е влязла под кожата дотолкова, че ще поиска да си осинови белоглаво лешоядче.
Какво по-различно ще открият българските деца в „Сбогом, дневнико!“ на фона на други популярни чуждестранни заглавия в същия стил?
Почти всички романи-дневници, които бяха публикувани у нас през последните години, са преводни. Те станаха много популярни, защото децата обичат да четат за неволите на техни връстници, особено когато тези перипетии ги карат да се заливат от смях. У нас обаче никой не се вози на жълти училищни автобуси, не ядем сандвичи с желе и фъстъчено масло, нямаме кастинги за мажоретки, не събираме скаутски значки и не продаваме бисквити на съседите си. На героя от „Сбогом, дневнико!“ не му се налага да коси ливадата пред дома си, защото живее в панелен блок. Защо да се лъжем, много от нас живеят в панелки.
Това, което им липсва на чуждестранните книжки, е една хубава закуска, състояща се от баничка с боза. И някои чисто български лафове и игри на думи. И атмосферата на нашето „даскало“. Децата са отворени към света, използват, и то доста успешно, всички канали на масовата комуникация, но е хубаво понякога да насочваме погледа им и към нашата реалност.
Как се стигна до добавянето на интерактивен елемент в книгата?
В процеса на работа Ненко ми подхвърли идеята за блог. Каза ми, че би искал да сподели с хората повече около написването на „Сбогом, дневнико!“, да им покаже вдъхновението, което стои зад историята. И че много би се зарадвал, ако има място, където децата да споделят свои преживявания и да си общуват с него. Затова решихме чрез QR-кодове да ги насочим именно към това място. Те отвеждат към онлайн съдържание, различно от това в книгата, и освен че от статиите могат да се научат любопитни факти (като световния рекорд за най-бързо подреждане на кубче на Рубик, как всеки от нас може да помогне за опазването на белоглавите лешояди и колко точно е запален авторът по „Междузвездни войни“), те са повод децата да се ръзтършуват из блога, да научат повече и да се вдъхновят самите те да пишат.
Някои от кодовете отвеждат до информация за опазването на околната среда и до сайта на „Зелени Балкани“, с което искаме да предадем посланието, че ако не друго, то поне не бива да вредим на природата. А друг код отваря видеоклип в „Уча.се“, с което пък показваме, че ученето може да бъде лесно и забавно. Като цяло, искахме да направим книгата привлекателна за децата, за да може посланията в нея да стигнат до тях.
Рисунките в книгата са дело на самия автор. Залагате ли на комисковия аспект за успеха ѝ?
Когато получихме ръкописа, той още не беше изцяло илюстриран. В началните страници се мъдреха няколко изображения на липсващ телефон (да, това също може да се илюстрира) и на едно момче, изпаднало в паника. Още тогава възкликнах: „Лелеее, колко ли добре ще изглежда книжката, когато са готови всички картинки?!“ И не се излъгах! Изображенията не само илюстрират текста, те го допълват. И са забавни. Допринасят много за хумористично-саркастичното звучене, което със сигурност се харесва на децата. Пък и не само. Чрез някои от тях авторът е отправил намигване и към родителите, така че се надяваме да спечелим сърцата на малки и на големи.
Подобни книги често се превръщат в поредица. Предвиждате ли „Сбогом, дневнико 2″?
Съвсем скоро, в един разговор с автора, той ми каза: „Да знаеш, че в последно време ми хрумнаха няколко много интересни идеи за продължения на поредицата, и то евентуално по начин, по който май друга поредица досега не го е правила. Но… това е изненада!“ Така че и ние в издателството тръпнем от нетърпение да разберем в какви каши се е забъркал този път нашият герой.
Трейлър на книгата можете да гледате тук:
Снимки: Цветомила Димитрова
