„Седем години копнеж“ – страстна романтика за лятото

Харесвам Силвия Дей по много причини, но една от тях определено е, че героите й всеки път ме пленяват и очароват, а в края на книгата не искам да се разделям с тях. „Седем години копнеж“ (изд. „СофтПрес“) не прави изключение – макар писан преди любимата ми поредица „Кросфайър“, този роман носи магнетичното очарование на историята на Гидиън и Ева, която очаквам Силвия Дей да допише съвсем скоро, защото това нейно постоянно отлагане изключително много ме тормози като читател.

Но докато чакаме пета част, можем да „залъжем глада“ с новото заглавие, което отскоро е на книжния пазар – „Седем години копнеж“. За разлика от поредицата, този роман е в жанра „историческа романтика“, ситуиран във висшето общество на викторианска Англия. Двамата главни герои се познават отрано, но нямат много общо – лейди Джесика е красива, студена и благовъзпитана, а Алистър е пройдоха и гамен. Двамата мислят най-лошото един за друг и единствено приятелството на Алистър с Майкъл, братът на годеника на Джесика, става причина за това двамата да поддържат някакви отношения.

В нощта преди сватбата си Джесика попада на гореща сцена – Алистър и по-възрастна дама от висшето общество са се отдали на среднощни страсти в беседката на имението. Прикована от погледа му, Джесика не успява да напусне сцената на „местопрестъплението“ и става свидетел на неща, които никоя благовъзпитана млада дама не трябва да зърва. Бракът й с Бенедикт – по-възрастен, но чаровен и мил мъж, е щастлив и продължава цели седем години, но за нещастие той умира. Подтисната и задушена от прекалената грижа и внимание, с която я обграждат близките й, Джесика решава да замине за Ямайка, където мъжът й й е завещал имение.

И тук съдбата се намесва и я среща отново с Алистър, който е все така порочно красив, но е помъдрял и забогатял и сега притежава няколко кораба, включително и този, с който пътува Джесика. Пътешествието по море се оказва точно това, от което двамата са имали нужда, за да открият, че привидният хлад, който са изпитвали един към друг е прикривал дълбока страст и копнеж.

На задната корица с огромни букви е написано, че това е „романът, вдъхновил поредицата „Кросфайър“ и затова се зарових по разни форуми и интервюта с Дей, за да разбера каква е връзката между двете книги. Оказа се, че след като написала „Седем години копнеж“ Дей продължила да мисли върху това как преживените от героите травми и насилие биха се отразили на отношението им към живота и връзката им. За да изследва тези драматични обрати, тя създава образите на Гидиън Крос и Ева Трамел. Така се ражда „Открита пред теб“, а останалото е история.

Естествено, може много да се каже за проблемите, с които се сблъскват Алистър и Джесика, преди да успеят да утолят копнежа си един за друг, но съм сигурна, че читателите ще предпочетат да ги открият сами. „Седем години копнеж“ ще ви прави страхотна компания на плажа и върви чудесно с леденостуден коктейл. И понеже книгата е супер увлекателна – внимавайте да не изгорите!