„Физиката отваря прозореца, за да погледнем надалеч.
Онова, което виждаме, не спира да ни удивлява“
Февруари е. В апартамента върлуват с финес седем водопроводчици, всеки в различна роля. Ден на „осигуряване на достъп“, посветен на изпитване на търпението ми към симфонията на инструментите на седмината. Най-подходящото четиво е „Седем кратки беседи по физика“ (изд. „Жанет 45“) от Карло Ровели – книга, която ми позволи да смеся реалности, влияещи си във времето и огъващото се пространство.
Юни е. Оказва се, че всеки месец препрочитам беседите по веднъж. Активирала се е старата ми страст по физиката, възстановиха се изтласкани спомени, че някога, в седми клас, съм кандидатствала с този предмет и дори бях приета. Биографията ми показва, че някъде рязко съм се отклонила, но точно тази нишка ме отведе към интервюто на преводачката Нева Мичева с Карло Ровели за вестник „Култура“. Пет месеца живея с Ровели, препрочитам беседите за частици, време и пространство, за устройството на света.
Кой е Карло Ровели? Италиански физик теоретик, преподавател, изследовател, пътешественик. Неотдавна гостува в България. Книгата му „Седем кратки беседи по физика“ предизвиква изключителен интерес, изразяващ се в над милион продадени екземпляра по света. В увода Ровели с една реплика издава целта на научно-популярните си публикации: да се отворим отново към науката, която продължава да е неразривна и жизненоважна част от културата ни. Такава беше и посоката на моя прочит на изумителните му беседи.
С елегантност, осмислена ерудираност, достъпни обяснения и естетически сравнения Ровели разказва за сложните постижения на науката физика и влиянията й върху технологичния свят, в който живеем. Стилът е повече от изненадващ – отсъстват сухотата и терминологията, които те хвърлят в ужас, че не владееш дори собствения си език. По-скоро читателят ще се наслади на иронично-научен стил, използващ похвати от художествената литература – метафори и необикновени сравнения, Риманова математика с квартети на Бетовен. Всеки пример е на място, а последователността на беседите те води и проглеждаш. Усещането ми е, че книгата е пропита с любов към връзката знание – свят, нашия свят.
Самите заглавия на беседите предизвикват любопитство: „Най-красивата теория“, „Зрънца пространство“ или „В заключение: ние“. Подредбата е хронологична: от макрокосмоса на вселенската структура до микрокосмоса на елементарните частици. Всяка беседа разглежда дадена теория. Началото на пренареждането на новия свят е Айнщайн. Ако досега не сте успявали да разберете разликата между обща теория на относителността и специална теория на относителността, Ровели ще ви помогне. А това може да повлияе на представите ви за света и да ви предостави нов модел за реалност.
[…] пространството е един от материалните компоненти на света. Нещо, което се къдри, огъва, извива, усуква. Тоест ние не сме разположени в твърдите рамки на някакво невидимо скеле, а сме потопени в гигантско пластично мекотело […]
Карло Ровели (снимка: Centre de Physique Theorique de Luminy)
Философският въпрос за реалността в „Седем кратки беседи по физика“ намира интересен отговор – реалността съществува само ако има взаимодействие между обектите. Физиката се изправя пред своя камък – съществува ли обективна реалност, независима от онзи, който взаимодейства с нея? Как се стига дотам през изследване на популярните ни от седми клас частици електроните? Немалко имена на физиците идват на мястото си – тук са цитирани писма между Нилс Бор и Айнщайн, както и документи от Макс Планк.
Ровели ни убеждава в следното и аз му вярвам:
[…] науката – преди да намери израз в експерименти, мерки, математика и конкретни изводи въз основа на всеобщи закони – се състои главно от прозрения. Да, тя е преди всичко визионерска дейност.
В беседата „Архитектурата на Космоса“ снимковият материал визуализира тази убеденост. По-дълбокото послание е към завръщането към научните теории, към хипотезите, към свободата да обясняваш и търсиш доказателства. Акцентирам на проблема с реалността, която продължава да е обект на природни и хуманитарни науки и субект на личностни конструкти. Последното позволява избухването и разцвета на поредица позитивистични и езотерични хипотези, негативен индивидуализъм и политически разпад. Удовлетворението от Ровели е, че възвръща рационалното разбиране за реалност.
С премерен ход и избор да разкаже постиженията на физиката през целия XX век Ровели демонстрира промяната на предразсъдъците, сблъсъкa на идеи, сътрудничеството на визионерите физици с математиците. Отделна беседа е посветена на черните дупки и обяснението за тяхното съществуване не звучи зловещо и апокалиптично. Заключителната беседа е посветена на питането за нас, хората – мястото, към което винаги се завръщаме. Ние, които наблюдаваме. Ние, които сме прах във вятъра, съставена от същите частици като реалността.
„Електроните, кварките, фотоните и глуоните“ не са герои от „Алиса в страната на чудесата“, а градивна основа на всичко, което се движи около нас. Успокояващо е, че „празна празнота“ не съществува.
Преди да завърша, ще хвърля още едно прозрение и интерпретация на Ровели: „Разликата между минало и бъдеще съществува само при наличие на топлина“. Ако извеждам философията и поетиката на физиката, то е защото житейската ми нагласа взема за себе си точно тези прозрения, подкрепени от научни обяснения. Поетика на науката!
Здрава жизненост и наслада се лее от „Седем кратки беседи по физика“. Скритият апел е да спрем дистанцирането и изолирането си от точните (природните) науки. Надеждата е за сближаване наново.
Съвсем на финала държа да отбележа, че зад перфектната лекота, с която се чете книгата, стои не само преводачът, но и научната редакция на Петър Тодоров – доктор по астрономия и астрофизика от Парижката обсерватория, стилистичната редакция на Кети Иванова и Георги Мичев, както и завладяващата корица на Люба Халева.
Още едно ревю за книгата можете да прочетете при Христо в „Книголандия“.
Можете да вземете книгата с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
