Сигурна съм, че някои от най-великите любовни истории са неразказани, потънали в миналото и забравени отдавна от поколенията. Но важното е, че двама души са се открили и са били щастливи в своя малък и личен рай. Да, банално е това, което пиша, но да срещнеш половинката си невинаги е лесно, а понякога дори не се случва. Когато си сред тези, които са открили истинската любов, ти се иска да го изкрещиш на целия свят.
Е, не всички хора, но някои имат желание да споделят щастието си с целия свят така, както е направила Саманта Веран в своя мемоар „Седем писма от Париж” (изд. „СофтПрес“). На 39 години тя се оказва разорена, безработна и с нещастен брак, чийто край е предизвестен. И за капак липсата на финанси я принуждава да се върне да живее при родителите си. Това едва ли са основи, на които да можеш да изградиш нещо прекрасно. И в този момент Саманта си спомня за своя стара тръпка, останала неизживяна преди цели 20 години, и то в Париж.
Саманта и Жан-Люк днес
Когато е била едва на 19 години, тя среща чаровния французин Жан Люк и двамата прекарват едни невероятни 24 часа, след което тя трябва да продължи обиколката си из Европа. Жан Люк й изпраща седем писма, на които тя така й не отговоря, защото е объркана и уплашена. Но всичките тези години ги пази и решава, че е време да му пише.
Да живеят новите технологии, които правят издирването на стари познати толкова лесно. Благодарение на тях Саманта открива Жан Люк и изпраща своя доста позакъснял отговор. Той й отговаря и между тях започва бурна кореспонденция, която прераства от разговори по телефона до истинска среща. Продължението е очевидно, тръпката между тях е все така истинска и силна. Но преди заветното „и заживели щастливо”, им предстоят да преодолеят няколко препятствия, които няма да разкрия, за да не развалям удоволствието ви.
Книгата е искрена любовна история, разказана откровено и без претенции. Всъщност, Саманта Веран допуска читателите в интимния свят на двама души и разкрива доста лични детайли. Чела съм и други мемоари, които поради жанровата си същност няма как да не покажат някои съкровени моменти, но „Седем писма от Париж” наистина е по-откровена и буквално разголваща, а на моменти съвсем прозаична. Със сигурност Саманта е оставила и неразказани неща, но като по-интровертна натура, поне по отношение на личния си живот, намирам за доста смело и дръзко да представиш така открито любовната си история. Да четеш историята на Саманта и Жан Люк е като среща на стари приятелки, които си споделят житейски истории на чаша вино. Не е спестила нито страховете, нито пикантните подробности, както и всички онези малки претенциозни (понякога) очаквания към мъжа до вас. Или иначе казано, очарователният хаос, наречен жена.
„Седем писма от Париж” ще допадне на дамите, особено на тези, които все още търсят истинската любов.
„Седем писма от Париж“ излиза на книжния пазар на 5 февруари от издателство „СофтПрес“.
