Как да подминеш книга с подобно заглавие, когато имаш сестра? И слабост към дебютни автори? И пълно доверие в селекцията на „Букър“? Отговорът е, че няма как.
Една нощ медицинската сестра Кореде се отзовава на трескавото обаждане на сестра си Айюла. Възхитителната красавица е убила приятеля си и сериозната, практична Кореде трябва да ѝ помогне за заличаването на следите. Уловката е, че това не е първата жертва на Айюла. Кореде се опасява, че далеч няма да е и последната.
Сестринската връзка на Кореде и Айюла е неоспорима, но силно напомня на примка. Двата ѝ края са стегнали шиите им и всяка от жените дърпа в различна посока, но премерено, така че да не погуби другата. Дали обаче примката няма най-сетне да ги задуши, ако този път Айюла заплени мъж, към когото Кореде не е безралична?
Както виждате, „Сестра ми, сериен убиец“ (изд. „Прозорец“) от Оинкан Брейтуей веднага грабва вниманието с оригиналната си идея. Романът е написан доста обрано и директно – все пак разказвачката е Кореде и този стил ѝ пасва перфектно. Атмосферата е причудлива и мрачният ѝ чар те подлъгва да се усмихваш тогава, когато би трябвало да се възмущаваш. Колкото и да е тревожно случващото се, през цялото време имаш чувството, че четеш някаква черна комедия.
Главната героиня се бори да съхрани здравия си разум, ала всички около нея сякаш са се наговорили да я саботират, най-вече човекът, когото Кореде всячески се опитва да опази – Айюла. Докато голямата сестра се побърква от притеснение и подхожда към проблемите като факир, малката не може да е по-безгрижна и лекомислена. Струва ми се, че много сестри ще се припознаят в тяхната динамика.
Оинкан Брейтуей (снимка: Aitken Alexander Associates)
Нигерийката Оинкан Брейтеуй те навежда на размисъл за природата на женската жестокост. Опре ли до злодеяния, жените традиционно влизат в образа на интригантки, откровителки или хладнокръвни кралици, които сплетничат зад кулисите и дърпат конците с перфидна усмивка. Нямаме навика да си ги представяме като източник на откровено насилие. Докато смъртта не връхлети внезапно в присъствието на прелестно и крехко създание като Айюла. Не метафорично, а буквално от нейните ръце. Никой не очаква да го сполети подобна съдба, а на моменти Айюла те заблуждава, че и тя самата не го очаква от себе си. Фактът, че сладкото обаяние и крехкото, уязвимо излъчване всъщност прикриват неведома заплаха, прави целия сценарий особено зловещ.
Също толкова интересен ми се стори и намекът за негласния договор, който жените, преживели физически, емоционален или психически тормоз, сключват помежду си. Условията му са неизказани, но пределно ясни и за двете страни. Айюла знае, че е убийца, макар да го отрича. Кореде знае, че е съучастничка, макар да се мъчи да се дистанцира морално. В крайна сметка и двете осъзнават какво е породило тези изблици на безпощадност и не могат да се откъснат нито от ролите си в порочния цикъл, нито една от друга.
„Сестра ми, сериен убиец“ се оказа интригуващо книжно преживяване. Не ме зашемети и си признавам, че едва ли бих я препрочела, но не е и необходимо. Напоследък се уча да се наслаждавам на подобни кратки, ударни истории, чиито автори не се стремят да те впечатлят с обем, претенция или словоизлияния, а просто дърпат спусъка и се настаняват безцеремонно в ума ти. Първоначално искаш още – още случки, още пояснения, още развитие. В следващия миг обаче си даваш сметка, че си получил точно толкова, колкото е нужно, и нито изречение повече. И че всъщност пестеливостта ти е харесала.
Още отзиви за романа ще откриете в „Book Adventure Club“ и „Момичетата от града“.
Откъс от „Сестра ми, сериен убиец“ можете да прочетете в новия ни сайт, посветен на най-хубавото от книгите.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
