„Сексът и комунизмът“ (изд. „Enthusiast“) е роман, за който тепърва ще се говори. Мога да ви изброя поне няколко причини за това, но ще се спра само на една. Той разказва истината за едно отминало време, за което половината българи все още шептят, а другата половина обсъждат на висок глас и бленуват то да се върне.
„Сексът и комунизмът“ е шокиращ, болезнено откровен роман за разпада на едно семейство и за правото на избор. Авторът Милена Фучеджиева ни разказва за живота на семейство Карамихови – майката Анастасия, синът й Стефан, съпругата му Маруся и дъщеря им Лола. Една трагедия, позната на много български семейства, стои в основата на сюжета. „Дни след 9 септември 1944 г. със Стоян Карамихов, съпругът на Анастасия, беше приключено по бързата процедура- арест, неизвестност, известие, че бил убит.“ Животът на 12-годишния Стефан и майка му се променя из основи. Семейството на Маруся, от друга страна, няма такива проблеми, защото баща й е ятак от отряда на Тодор Живков. Или казано накратко, семейството на Маруся е привилигеровано, докато това на Стефан – низвергнато. За любовта обаче няма мои, твои, няма обществени врагове, няма класово разделение, няма комунизъм. Години по-късно Маруся и Стефан се влюбват. Любовта им е силна, непреклонна, смела, извън правилата, напук на бащата на Маруся, който не одобрява тази любов. Любовта им ражда Лола.
Съдбата отвежда семейство Карамихови в Париж. И докато майката Маруся гони кариера в града на любовта, а бащата се разхожда по улиците на Париж, Лола расте и се превръща в едно красиво младо момиче, което иска да опита всичко от живота. Иронията е, че любовта между майка й и баща й не расте заедно с нея, независимо, че са се измъкнали привидно от правилата на живот в България. Правилата на живот, в които подслушването е част от дълга на някои хора към обществото и заради които в шкафа с алкохол стои скрита книга на Солженицин; живот, в който всичко става с връзки, а компромисите са на всяка цена; живот, в който едно изнасилване на 16-годишна ученичка от 9 момчета може да остане потулено и безнаказано, сякаш не се е случвало никога, макар след това изнасилване да е останало едно дете за осиновяване…
Идилията в Париж свършва, семейството трябва да се върне в България. Отношенията между Маруся и Стефан стават все по-сложни, а Маруся посяга към чашката все по-често в опит да спаси съвестта си. Резултатът е неизбежен, майката постепенно започва да пренебрегва живота на дъщеря си. Последствията не закъсняват, Лола започва да разваля успеха си в училище, започва да излиза с момчета и да прави всички онези опасни неща, които прави всеки уплашен тийнейджър, когато отчаяно търси любовта навън, защото у дома тази любов отдавна се е изпарила през прозорците като дим от цигара. Сексът за Лола става обезболяващо средство, билет за бягство от един живот, в който тя не иска да участва. Тя иска да бъде различна, да бъде обичана, да бъде свободна.
„Сексът и комунизмът“ е стряскащо добър роман. След като заглавието на книгата те блъска в главата рязко и прочетеш първите няколко страници, разбираш две неща: първо, че това ще бъде история, която е разказана без страх от последствията; второ – тази книга никога нямаше да бъде допусната до издаване преди години… Милена Фучеджиева развива персонажите си блестящо и задълбочено. Романът на места е крайно циничен и скандален. Финалът е безупречен.
Откровено казано, за мен това е най-доброто нещо, което Фучеджиева е писала досега. И най-странното е, че в главата ми не си представям тази история да бъде разказана от някой друг, освен от нея и то точно по този начин. Любопитен факт, който разкри самата Фучеджиева в интервю по Нова телевизия, е, че изнасилването във Френската гимназия, което тя описва в романа, е всъщност истинско събитие, случило се в живота й през 1977-1978 г. и онези 9 мочета наистина са останали безнаказани. Ала Фучеджиева не сочи с пръст обвинително към онези хора, към онова минало, тя остава на читателя сам да си направи изводите и да запомни, защото докато има памет за всичко това, смисълът не е загубен.
Премиерата на книгата ще се състои на емблематичната дата 10 ноември от 19,00 ч. в пространството за събития, срещи и изложби „+това“ на ул. „Марин Дринов“ №30.
