Със съжаление мога да споделя, че подходих с много положителни очаквания към „Шадоус фол“ на Саймън Грийн, но четенето се оказа не така приятно и завладяващо изживяване. Така и до последно книгата не успя да ме грабне и увлече по такъв начин, че трудно да я оставя. Дори напротив – лесно се разсейвах, зачитах се (и прочитах) много други книги, мислите ми блуждаеха. Замислих се от къде се появи тази неудовлетвореност. Не е заради историята, със сигурност. Авторовата идея предполага едно вълнуващо приключение и до голяма степен то се осъществи.
Шадоус фол е вълшебно градче, в което спокойно съжителстват анимационни и комиксови герои, бивши музикални величия, легендарни създания, герои от приказки, песни, легенди и кой ли още не. Те са дошли тук да доизживеят животите си, преди да се насочат към вечността. Някои от тях са вече мъртви, но са получили втори шанс и са се завърнали тук – факт, който не е странен за никой от живеещите в Шадоус фол. Чудато място, където серия от мистериозни убийства отприщва апокалиптични събития, които ще променят това място из основи.
Това, което ме подразни много, е неизпипаността на детайлите. В безброй моменти историята ми изглеждаше скицирана и не достатъчно доразвита. Не казвам, че са необходими хиляди подробности, но има някакъв минимум, който поне според мен като читател е задължително да се спазва. Сякаш авторът е спестил усилия да придаде плътност на героите, случките и необикновеността на града. Веднага давам пример с едно от много изречения, които ме караха да сумтя недоволно:
Какво е това нещо? Как изглежда в очите на присъстващите? По какъв начин е излязло? Причинило ли е болка на обсебения? Издало ли е звук?
или
Тирион си помисли нещо и продължи по пътя.
Личното ми мнение е, че историята е пострадала от ужасно многото действащи лица, герои, раси, способности, вълшебници и пр., и пр. Вместо да се изградят няколко солидни образа, които да спечелят симпатиите на читателите, се е получила своеобразна многотия, която ми „помага“ да не се привързвам към никого и нищо. Съответно няма как да стана съпричастен на всички драматични ситуации, които се случват.
Възторжени ревюта за книгата в Книголандия, в тъмния ъгъл на Бран, при Ангел Богданов и едно доста сърдито при Ловците на книги,
