fb
Ревюта

Разочароващият „Шадоус фол“

3 мин.

Шадоус фолСъс съжаление мога да споделя, че подходих с много положителни очаквания към „Шадоус фол“ на Саймън Грийн, но четенето се оказа не така приятно и завладяващо изживяване. Така и до последно книгата не успя да ме грабне и увлече по такъв начин, че трудно да я оставя. Дори напротив – лесно се разсейвах, зачитах се (и прочитах) много други книги, мислите ми блуждаеха. Замислих се от къде се появи тази неудовлетвореност. Не е заради историята, със сигурност. Авторовата идея предполага едно вълнуващо приключение и до голяма степен то се осъществи. 

Шадоус фол е вълшебно градче, в което спокойно съжителстват анимационни и комиксови герои, бивши музикални величия, легендарни създания, герои от приказки, песни, легенди и кой ли още не. Те са дошли тук да доизживеят животите си, преди да се насочат към вечността. Някои от тях са вече мъртви, но са получили втори шанс и са се завърнали тук – факт, който не е странен за никой от живеещите в Шадоус фол. Чудато място, където серия от мистериозни убийства отприщва апокалиптични събития, които ще променят това място из основи.

Това, което ме подразни много, е неизпипаността на детайлите. В безброй моменти историята ми изглеждаше скицирана и не достатъчно доразвита. Не казвам, че са необходими хиляди подробности, но има някакъв минимум, който поне според мен като читател е задължително да се спазва. Сякаш авторът е спестил усилия да придаде плътност на героите, случките и необикновеността на града. Веднага давам пример с едно от много изречения, които ме караха да сумтя недоволно: 

 В този миг нещо излезе от него и лицето му отново бе предишното.

Какво е това нещо? Как изглежда в очите на присъстващите? По какъв начин е излязло? Причинило ли е болка на обсебения? Издало ли е звук?

Ужасно много други въпроси мога да задам, без дори да се замисля. Това са отговори, които аз, като мислещ читател, желая да получа. Може би за това харесах толкова много „Песен за огън и лед“. Поне в този жанр си мисля, че подробностите са тези, които те карат да живееш с историята. Без тях всичко изглежда постно и скучно. Все едно Джордж Мартин да напише следното изречение:
 Джон Сноу беше облечен с дрехи.

или

Тирион си помисли нещо и продължи по пътя.

Личното ми мнение е, че историята е пострадала от ужасно многото действащи лица, герои, раси, способности, вълшебници и пр., и пр. Вместо да се изградят няколко солидни образа, които да спечелят симпатиите на читателите, се е получила своеобразна многотия, която ми „помага“ да не се привързвам към никого и нищо. Съответно няма как да стана съпричастен на всички драматични ситуации, които се случват.

Отделно не мога да не спомена и наличието на поне дузина печатни грешки, които понякога ми се ще да не забелязвам, но вместо това ми вадят очите…
 
Просто ми се струва най-справедливо да споделя честното си мнение, а не да го смекчавам изкуствено. Вероятно на много читатели книгата ще се понрави заради пъстрата палитра от герои и шеметни събития. При мен не се получи и може би се предубедих към творчеството на Саймън Грийн за доста дълъг период напред.

Възторжени ревюта за книгата в Книголандия, в тъмния ъгъл на Бран, при Ангел Богданов и едно доста сърдито при Ловците на книги,