Парижката романтика не е за мен. Не че ако някой ми връчи билет за френската столица, ще му го върна, но клишето ме отблъсква. Клишето за влюбването в града на влюбените, целувки на върха на Айфеловата кула, разходки ръка за ръка по парижките мостове и нощни прегръдки на корабчето по Сена. Мисълта за хиляди мъже и жени, които се изливат в Париж, за да прекарат там най-нежните си мигове, ми се струва точно толкова романтична, колкото и ходенето в претъпкан с десетки други двойки ресторант на Свети Валентин.
Шоколадът обаче… Виж, шоколадът е съвсем друго нещо.
Макар да не съм фен на любовните романи за Париж, издателство „Кръгозор“ буквално ме съблазниха с лакомства да прочета „Шоколадово докосване“ на Лора Флоран. Изкусителната премиера на книгата се водеше от шоколатиер Ради Стамболов и майстор сладкар Борислав Екзархов и включваше дегустация на най-различни шоколади. Грехота би било да не вкусиш от всичко, включително и от самата книга.
Романът ни кани да посетим шоколадовия салон на един от най-прочутите майстори на какаото в Париж – Доминик Ришар. Ако обаче си представяте изтънчен, елегантен французин, който целува ръка на всяка клиентка, която прекрачи прага на ателието му, време е фантазиите ви да бъдат разбити. И да бъдат заменени с още по-хубави. Защото Доминик е грубоват, избухлив и доста мрачен мъжкар, който носи старо кожено яке, кара мотор и изразява цветисто неприязънта си към колегите си с по-фини обноски и по-деликатен подход към шоколада.
Всъщност едно от нещата, които най-много ми харесаха в книгата, бе как характерът на Доминик се отразява върху творенията му. В тях няма скучни съставки като ванилия. Това са тъмни шоколади с изненадваща сърцевина, пикантни пълнежи, които никога не бихте предположили, че ще ви харесат, тръпчиви карамели, поставящи на изпитание небцето – витрината му е олтар на дръзките комбинации и смелите експерименти.
Именно тази витрина привлича Джейми – тайнствената клиентка, която всеки ден посещава салона на Доминик и бавно се наслаждава на шоколадовите му произведения. Измъченият й вид и привидната й слабост предизвикват любопитството, дори раздразнението на Ришар. След много пропуснати възможности един ден той най-сетне я заговаря. И така започва любовната история на двама интересни, прикрити и изстрадали много герои с тъмно минало и тайни, които искат да опазят от хорските очи.
„Шоколадово докосване“ е част от поредица, наречена „Любов и шоколад“. Пропуснала съм 
„Крадецът на шоколад“, първата книга на Лора Флоран, посветена на романтиката и какаовите удоволствия, но, честно казано, не съжалявам, че първо се запознах с Доминик и Джейми. Интригуваща двойка като тях определено би ме спечелила като фен на цялата поредица. След грубоватото и болезнено искрено ухажване на Доминик, нямам търпение да се върна назад във времето и да видя как изисканият Силвен е съблазнил сериозната, безкомпромисна Кейд.
Лора Флоран пише много чувствено и е сътворила нежна и неподправено романтична история. Книгата се чете на един дъх и е толкова приятна, че оставя сладък послевкус дълго след като си отгърнал последната страница. И макар все още да съм скептична към романсите в Париж, признавам, че гальовности, прошепнати на френски от мъж, който целият ухае на шоколад след часове работа в сладкарското си ателие… Разбирате.
„Шоколадово докосване“ е от книгите, които обичам да чета между тежките адреналинови истории, за да натрупам малко положителни емоции, да прибавя една-две нови мечти към вече съществуващите и да си намеря повод да заредя къщата с допълнителни запаси от шоколад. Може и да е от фабричния шоколад, който Доминик Ришар презира, но му обещавам, че един ден ще намеря пътя до ателието му и ще прекарам няколко упойващо сладки часа там, за да изкупя греха си към добрия вкус.
