Когато двегодишната ми дъщеря разбра, че тази книга се казва “Вкусна книга”, тя не му мисли много и веднага я захапа. Едва си спасих книгата! Но не виня детето – толкова апетитно изглежда изданието. А и десенът на мушама веднагически те кара да мислиш за бабини питки и топъл домашен хляб. Неслучайно подзаглавието е “Разкази, забравени под мушамата” – оригинално и носталгично, каквито са и историите в книгата.
Не бива да се заблуждавате – това не е обикновена кулинарна книга – това е памет, съхранена в буркани (както е озаглавен и последният разказ в нея).
Тя е като таен скрин в къщата, в която си прекарвал детските си лета; скрин, в който се пазят буркани със спомени, забъркани по тайната рецепта – точно както съм си представяла, че се прави прословутото вино от глухарчета на Бредбъри. От всяка една от тези стъкленици те лъхва носталгия, умиление, детски смях и ухание от бабини гозби. Толкова вкусни, колкото може да са гозбите само след като часове си тичал по поляните и си се катерил по дърветата.
Това е едно носталгично-романтично завръщане в детството, което дори и понякога да мислим, че сме загубили, живее вътре в нас.
А ако имате мерак да приготвите и някоя от описаните рецепти – истински букет от бабини хитрини и вкусотии – ще си спомните защо сме си облизвали пръстите в детството. Тази наистина “Вкусна книга” вдъхновява дори и тези, които не умеят да готвят, да запретнат ръкави и да забъркат някоя вкусотия или поне да седнат и да опишат своите най-съкровени детски спомени.
Благодаря от сърце на Шона Мукавеева (искрено се надявам това да е псевдоним, защото какви родители биха си кръстили така детето – макар че като чета какво детство са й дали, със сигурност са били страхотни). Благодаря й най-вече за това, че ме подсети, че ние сме тези, които можем да се погрижим днешните мъници след години да пишат такива книги – като им дадем вкусното и щастливо детство, което заслужават.
