Когато преди Пролетния панаир на книгата екипът на „Аз чета“ подготвяше списъка със заглавия, които иска да си купи, аз вече бях оградила „Слънцеломи“ (изд. Orange books) с мисловен маркер. Вида Делчева беше едно от сигурните имена – от онези, които следиш, четеш, слушаш (и уважаваш тайничко, защото знаеш, че може някой ден да ти бъде… в държавната изпитна комисия, например). И когато онзи някой наистина ти стане член на комисията, човек временно изключва рецензентския режим и включва суеверието. Не че вярвам в такива работи, но да пишеш ревю за книга на човек, който те оценява академично, все си е малко като да отвориш чадър на закрито. Така че, ето ме сега – чак след защитата на дипломната работа, със закъсняло, но преливащо от вдъхновение ревю.
Добре дошли в Горно Търново
„Слънцеломи“ е дебютен роман, но звучи като нещо, написано от автор с няколко светове зад гърба си. Сюжетът ни запраща в магичната столица Горно Търново, където архимагът, някога защитник на доброто, се побърква. И не просто побърква в стил „ах, тези хора на власт“, ами решава, че най-доброто, което може да направи, е да подчини обикновените хора, да отвлече Дървото на живота (нищо работа) и да вкара страната в магьосническа гражданска война.
На помощ идва една импровизирана магична дружина – висока австралийка със снайперистки усет, наемен убиец с липсващо око и няколко български магьосници, които изглеждат сякаш са излезли от група за алтернативна фолклорна рехабилитация. Звучи абсурдно? Е, добре дошли в свят, в който фентъзито среща българската душевност, а битката между доброто и злото не се води само с вълшебни жезли, а и с вътрешни морални колебания, лична история и фолклорно минало.
От фолклора – с любов
Признавам си – градското фентъзи не е любимият ми поджанр на фентъзито. Още по-малко – когато е смесено с фолклор, защото рискът от сладникава идеализация винаги дебне. Но „Слънцеломи“ не е „пасторално“ фентъзи. То е политическо, лично, в някакъв момент дори тревожно актуално. Разделението между магьосниците силно напомня за всяка публична и задкулисна полемика у нас – тази за посоката на страната, за властта, за истината и нейните пазители, които понякога стават нейни палачи.
Едно от най-силните качества на романа е именно това – че светът, макар измислен, не е изолиран от съвременността. Че фолклорът не е вмъкнат като екзотика, а като културна логика. Самодивите, песните, легендите – всички те не тежат на страницата като учебник по етнография, а текат естествено с фабулата.
Героите не са просто архетипи
Героите… а, героите. Страхил, Плама, Верити, Джак, Свилена Севда, Ангеларий Славен. Имена, които звучат така, сякаш са били извадени от сандъка с шевици на баба ми. Но всъщност са живи, истински, колебаещи се, влюбени, предадени, борещи се – и понякога умиращи герои. Безспорно Вида Делчева има нюх за построяване на света, но и за рисуване на характери. Особено силно ми направи впечатление антигероят – защото, както знаем, злото не се ражда, то се случва, когато властта стане наркотик, а самотата – идеология.
И да, вярно е, че понякога исках повече за самодивите, повече за Долната земя, още малко за златната ябълка. Но това е по-скоро комплимент – романът не изчерпва потенциала си и ни кара да искаме още.
Българско фентъзи със своя етика и естетика
„Слънцеломи“ е рядък пример за това, че българско фентъзи може да бъде не просто оригинално, а и достойно за международна сцена. То не робува на западни клишета, не копира чужди сюжети, не се извинява, че е родно. Пише история – буквално и преносно. С български магия, с фолклорно мислене, с препратки към националната ни самовлюбеност и самосъжаление, но без да изпада в пародия или назидание.
И не, не е нужно да обичате жанра, за да харесате тази книга. Нужно е да обичате историите, в които доброто не винаги е блестящо, а героите не винаги печелят с магическо вдигане на ръка. Нужно е да имате усет към символа, към това как думите работят – не само на нивото на магията, а и на нивото на идеите.
Ревю със закъснение, магия без срок
Може да закъснях с ревюто, но съм сигурна, че така беше редно. Понякога книгите ни изпреварват, понякога имаме нужда да ги оставим да отлежат, за да разберем колко ни е харесало в тях. В случая – „Слънцеломи“ отлежа не защото не ме спечели, а защото се страхувах да му дам форма на думи преди да получа академичното си одобрение. Но сега, след защитата, смело мога да кажа: това е роман, който се чете леко, но оставя дълбока следа.
А за следващата книга на Вида Делчева – обещавам да не чакам толкова дълго. Освен ако, разбира се, пак не се падне в изпитната комисия…
Можете да намерите „Слънцеломи“ на Вида Делчева в Ozone.bg.
