Славея Лазарова е родена във Видин. Завършва Журналистика и ПР в Нов български университет, но открива мечтаната професия в маркетинга. Тя е майка, съпруга и писател. Автор е на книгите „Яж, чети, обичай и пътувай“, „Яж, чети, обичай, сбъдвай“. От днес вече на българския пазар е и най-новата й книга „Когато станеш майка“, изд. „Хермес“. Изданието е честен, на моменти болезнено откровен разказ за всичко това – от първите трепети и вълнения на предстоящото раждане през безсънните нощи, вечните съмнения „справям ли се“ и безбройните обвинения „каква майка съм“ до осъзнаването, че даваш най-доброто на своето дете. Това е книга за майчинството, поднесена нежно и същевременно сурово, книга, която напомня, че всички минаваме през едно и също в леко различни нюанси. Не сме сами в това приключение, заедно сме. Просто понякога забравяме да споделим колко ни е трудно.
Славея, как реши да напишеш книга за майчинството, която е много по-различна от предишните ти?
Майчинството ми даде много, научи ме да живея по различен начин и да виждам нещата от съвсем друг ъгъл. Сигурна съм, че всяка майка получава тази нова перспектива, но покрай всички задължения и препускащото време, забравяме да си споделим новите впечатления и уроци. Вярвам, че те са ни много нужни и съм убедена, че трябва да се предават нататък. В редовете на книгата ми много майки ще намерят себе си и ще си кажат: „Знаех си, че не съм сама“.
Какво искаш да кажеш на всички настоящи и бъдещи майки с нея?
Искам да им кажа, че сме всичко друго, но не и безгрешни. Да не се съдим толкова строго и да приемем, че не знаем всичко за родителството. Да спрем да се сравняваме с другите майки, защото не сме наясно какво стои зад един привидно перфектен образ. И най-важно – да се научим да се наслаждаваме на времето с децата си, докато са малки, защото отминава прекалено бързо.
Коя беше най-трудната част за описване от живота с малко дете?
Най-трудно се описват всички колебания, вътрешни терзания и емоции, които изпитваш ежедневно по всякакви въпроси. Все си мисля, че можеш да ги скицираш и да дадеш представа, но се усещат във всичките си нюанси едва когато минат през теб.
Разкажи ни малко повече за процеса и жонглирането между майка на две момиченца, съпруга и писател.
Всеки ден е сам за себе си. Мислиш си, че имаш план за седмицата, но често още в понеделник разбираш, че нещата няма да се получат точно както си си представяла. В един ден наблягаш на домакинските задължения, в следващия си плътно с децата, стремиш се да намираш време и за себе си и половинката до теб. Истината е, че няма период, в който всичко да върви еднакво добре. Най-често избираш приоритет и се фокусираш върху него. Важно е да не си мислим, че се проваляме, когато не смогваме с всичко. Напълно нормално е да не го правим и да избираме кое е важно и кое може да почака.
С писането имаме интересна връзка. Вдъхновението при мен идва много спонтанно и всичко, което имам да кажа, се излива за броени дни. Преди това обаче в ума си дълго време съм заформяла идеята, просто съм нямала времето или свободата да я напиша.
Какво те вдъхновява като писател? Ти си лъчезарен човек, който обича домашния уют, красотата, кокетността. От хармонията около себе си ли черпиш инспирация, или от хаоса, който би искала да опитомиш между страниците?
Вдъхновение черпя от най-дребните случки. Винаги е нещо малко, което често остава незабелязано от повечето хора. Обичам да търся тези малки моменти, да ги съзерцавам и да размишлявам върху тях. Определено хармонията около мен ми създава усещане на щастие и спокойствие, в което откривам идеите, а в хаоса не мога да вирея. Най-често, когато пиша, искам да предам емоция. Тя е нещото, което остава след края на прочетената книга.
ПРЕДГОВОР
Здравей! Ти и аз не се познаваме. И няма нужда. Ти си майка и аз съм майка. Ти знаеш какво е да спиш едва по няколко часа на нощ в продължение на години. Аз също. Изпитала си щастието от първата думичка, първата крачка и първите успехи на растящото край теб дете. Аз също. Ние на практика сякаш се познаваме. Аз, ти и всички майки, с които се разминаваме в парка или си кимваме на площадката пред блока. Споделяме едни и същи трудности, радости, страхове или поводи за гордост. Знаем всичко една за друга, като че ли сме си говорили с часове, а дори не сме се запознавали.
Наясно сме какво прави всяка една от нас, когато детето ожули нос, когато отказва да се храни, когато не иска да спи следобед, когато упорито не слуша, когато сме сами вкъщи по цели дни с всички други задължения, разпилени по стаите. Знаем си мечтите, знаем си копнежа за изпито на спокойствие кафе, за изгледан филм посред бял ден или за бягство през уикенда с любимия човек без нищо за правене.
Осъзнаваме и щастието, през което преминава всяка една от нас – всички моменти на умиление, изтървани без причина признания като „обичам те“ и „ти си най-добрата майка на света“, прегръдките, смеха, грижовната топлина и безусловната любов, която се отразява в малките очички насреща ни.
Имаме различни професии, живеем на различни места, с различни семейни традиции, но майчинството е нещо, което ни обединява – повече, отколкото си мислим. И дори често да не си разказваме всичко, да спестяваме проблемите или да се радваме тихо, ние добре знаем, че дните ни си приличат. Пътят, по който вървим като майки – също.
И нека си представим, че ти и аз сме добри познати, дори приятелки. Седнали сме в кафене с градина в някой слънчев юлски следобед, пием дълго кафе и разговаряме, а децата са се залисали в игри край нас. Имаме време да си споделим всичко. И хубавото, и лошото. И веселото, и тежкото. Нека аз започна първа. Имам толкова да ти разказвам…
Може да откриете тези и още много други книги онлайн в hermesbooks.bg
