„Случки в близката нереалност“ от Макс Блехер ми хареса още на етап външен вид, колкото и повърхностно да звучи. Изданието на „Жанет 45“ ме грабна чисто визуално с илюстрациите на Теодор Ушев, който е мечтаел да твори върху двата му публикувани приживе романа (другият е „Белязани сърца“) още преди да научи, че ще излязат на български в превода на Лора Ненковска.
Въздействието на изключително силните текстове се засилва още повече от черно-белите рисунки, уловили онова безнадеждно, тежко усещане за пропадане и безсмислие, подобно на Бруно Шулц и Кафка, с които румънският автор често е сравняван. Всяка една илюстрация коренспондира с текста, прави думите на забравения модернист и сюрреалист Блехер възможни за осмисляне както чрез словесното, така и чрез визуалното.
Защо случките са в близката нереалност и от какво са белязани сърцата? Вярвам, че заглавията рядко са случайни или избрани само за да звучат добре. И в двата романа реалността е онова, което движи героя из различни кризи. В първия е нещо мъгливо и непонятно, из което се лута опипом, обезумяло вживявайки се в ролята на предмет и на моменти губейки разсъдъка си в полза на параноичното и обсбесивното, подобно на невротичното бълнуване в „Глад“ на Кнут Хамсун. В „Белязани сърца“ обаче реалността тежи като олово, заявява се категорично и наранява, още повече и нас, защото споменатите биографични бележки за автора ни информират, че той е страдал от същото заболяване – туберколоза на гръбначния стълб (болест на Пот).
Завиждах на хората около мен, херметично затворени в дрехите си и изолирани от тиранията на предметите. Те живееха като затворници под пардесюта и балтони, но нищо отвън не можеше да ги затормози или победи, нищо не проникваше в чудните им затвори. Между мен и света нямаше никаква преграда. Всичко, което ме заобикаляше, ме просмукваше от главата до петите, сякаш кожата ми е била надупчена. Вниманието ми – често разсейвано от нещата наоколо – не беше просто волеви жест. По съвсем естествен начин светът протягаше в мен всичките си пипала. Бивах обхождан от хилядите крайници на хидра и принуден да осъзная до степен на обезверяване, че живея в света, който виждах. Нямаше какво да се направи срещу този факт.
Илюстрация: Теодор Ушев
В „Случки в близката нереалност“ няма действие – има преживяване и осъзнавам, че в съзнанието ми не се запазиха конкретни случки и не бих могла да разкажа с няколко думи за какво става въпрос. За сметка на това хаотичните кризи на героя се обединиха в една безкрайна и непреодолима изолация, в овехтели пространства, меланхолия, отчуждаване, бягство в халюцинациите и налудничавите вътрешни монолози. Персонажите на Блехер и на Хамсун толкова много си приличат, че ако се срещнат в някоя книга, сигурно няма да се поздравят, а ще се уплашат, че недружелюбният свят им изпраща още един враг и още една невъзможност за неразбиране.
„Белязани сърца“ е по-конкретна, по-обяснима. В нея читателят дори открива основания за душевните катаклизми на мъжа, чието здраве го прави част от макрокосмоса на санаториума. Пациентите там опитват да създадат около себе си едно нормално на пръв поглед битие, копие на онова, което пулсира далеч от болничните помещения. Затова се карат, влюбват, слушат музика, танцуват, уреждат си събирания, клюкарстват, мечтаят да оздравеят, но не знаят как да функционират отново в истинския живот. Един странен, но разбираем стокхолмски синдром, който в своето противоречие дълбае много фино в психологията на човека.
Блехер не се свени да говори за еротичното, за похотта, за грозното, перверзното, за разложението на плътта, за смъртта, за всички онези неща, които по-скоро се опитваме да не обговаряме, защото ни задушават от страх, срам или погнуса. Понякога ние сме:
[…] по-малко от предмета, който гледаш, по-малко от стол, по-малко от маса и от парче дърво. Ти си под нещата, под нивото на реалността, под собствения си живот и под всичко, което се случва около теб.
Тънка ципа разделя сигурността от несигурността, водопадът от слънчеви лъчи е златиста река, която зашеметява героя, сравнява го с вдишване на хлороформ. И докато открива в напълно неподвижните подвързани книги потайност, съучастие, човешко поведение, читателят все повече започва да вярва на това бълнуване, на несекващия вътрешен диалог, който изкристализира в смайващи открития.
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg с безплатна доставка и 10% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката ви.
Още едно ревю за романа „Случки в близката нереалност“ можете да прочетете в блога „Литературни разговори“ от Антония Апостолова.
