„Слугинята” от Катрин Стокет е от онези книги, които, започнеш ли да четеш не можеш, да оставиш, докато не стигнеш последната страница.
Историята се развива чрез разказите на трите главни героини – Скийтър, Мини и Ейбълийн. Скийтър е млада жена, която след дипломирането си от университета се завръща в родния си град Джаксън. Там тя се сблъсква с вкоренените предразсъдъци и консервативни схващания на южния щат Мисисипи, докато се опитва да осъществи мечтата си да стане журналистка. Мини и Ейбълийн са чернокожи слугини, които винаги са знаели, какво е тяхното бъдеще като прислужници в домовете на заможните бели семейства.
Скийтър решава да направи нещо немислимо за онова време, да напише статия за това какво е да си чернокожа прислужница. За целта разбира се и трябват жени, които да й разкажат истината зад дълбоко вкорененото „Да, госпожо!”. В крайна сметка Скийтър успява да осъществи идеята си с помощта на Мини и Ейбълийн.
Въпреки че действието се развива през 1962 година, точно по времето на Афроамериканското движение за граждански права, Катрин Стокет не акцентира върху борбата за премахване на сегрегацията и расовата дискриминация. Тя показва живота на обикновените афроамериканки чрез историите на Мини и Ейбълийн и трудностите, с които са се сблъсквали, но без да влага онова тягостно чувство на обреченост и драматизъм. Образът на Скийтър от своя страна се доближава до образа на всяка съвременна млада жена, която иска да намери своя път и място в живота. Три обикновени жени, които съдбата среща, за да намирят кураж в себе си да кажат истината.
Почувствах се близка до героините, не защото знам какво е било по онова време, а заради начина, по който авторката представя техните преживявания и мисли. Всеки човек е изпитвал желанието поне веднъж в живота си да се изправи и да каже какво чувства наистина. И когато прочетеш как друг преживява страховете си, по начин който ти е познат до болка, няма как да не се влюбиш в героите и книгата.
