Книгите са прозорец към чуждата гледна точка, който ни помага да разчупим собствената си призма и да погледнем света от друг ъгъл – дали на някой от героите, на самия автор или просто като страничен наблюдател, е без значение. Факт е, че книгите рядко са написани така, че да си неспособен да излезеш от собствената си кожа и ум, за да влезеш в нечий друг живот. Когато една история описва реални събития, нивото на възприятие съвсем се измества, защото авторът успява (в най-добрия случай) да опише и покаже различната страна на случилото се през определен период от време.
Книгата, за която ще ви говоря днес, е изключително актуална. „Сорая“ от Мелтем Йълмаз (изд. „Софтпрес“) обхваща скорошни събития, които пряко засягат всеки един човек – конфликта в Сирия и неговите последствия. Главната героиня Сорая е сирийка, чийто живот коренно се променя, след като родният й град е бомбандиран. Семейството й е в неизгодна позиция, Сирия вече не е безопасна и Сорая, заедно с още хиляди нещастни хора, е принудена да напусне родната си страна и да търси убежище другаде. А в крайна сметка бежанците никой не ги иска.
Знам, че звучи малко банално, малко манипулативно, но истината е, че в този роман не срещнах пропаганда, колкото и да ми се искаше. Мисля, че ключът към достоверността му е самата авторка – Мелтем Йълмаз е журналистка и цялата история е изградена на база нейните проучвания на бежанските лагери в Турция, разговорите й с бежанци и опита й с обстановката от първа ръка.
Разказът на Йълмаз е впечатляващ с това, че е приятно неутрален. Тя не съди, не обвинява и не се опитва да внушава симпатия към бежанците, а просто представя нещата така, както ги е видяла, описвайки един човешки живот, поел в много грешна посока.
Книгата предлага поглед върху твърде непозната за нас, европейците, територия. Животът в държава, ръководена от диктатор, например. Колкото и да се оплакваме и да роптаем срещу разни политически абсурди, хората от моето поколение нямат идея какво е. Борбата за оцеляване насред военен конфликт е твърде чужда на нашето ежедневие. Да си принуден да напуснеш страната си, защото има вероятност да станеш жертва на случайна престрелка – никакъв шанс. Бягството във враждебна държава, живот в мизерни условия, компромисите, които трябва да правиш, различните религиозни ограничения – всичко това се случва на невинни хора всеки ден. Хора, които уж са близо до нас, а всъщност са толкова далечни.
Мелтем Йълмаз
Стилът на Йълмаз е ненатрапчив и живописен, без особени претенции, утежняващи четенето описания, сравнения или метафори. Главната героиня пък е прекрасна, силна съвременна жена, която се намира в много деликатно положение и прави това, което е необходимо, за да оцелее. Разбира се, има и любовна история. Останах с впечатлението, че авторката е голяма романтичка, което се потвърждава от нейно изказване:
Ако една жена загуби всичко в живота си заради войната, а после намери убежище в любовта, предателството на тази любов може да се окаже много по-унищожително от самата война. И обратното – една жена, изгубила всичко свое заради войната, може да се спаси само с помощта на истинска любов. Това означава, че все още вярвам в силата на любовта.
Някой може да остане с впечатление, че „Сорая“ е силно феминизирана. На мен не ми се стори така, макар самата Йълмаз да споделя, че целта й е да привлече вниманието върху премеждията на жените в Турция и бежанките, които по една или друга причина винаги са пренебрегвани и остават в сянка. Но пък женската солидарност е важен фактор, затова не твърдя, че съм особено обективна относно това ми впечатление. Не мисля, че целта е да се втълпи наличието на някакъв вид полова дискриминация (нищо, че присъства). Есенцията е, че хората, описани от Йълмаз, по една или друга причина са се озовали в ужасна позиция, в която не е нормално да попада никое човешко същество.
Не смятам, че има нужда да задълбавам в литературната стойност на „Сорая“. Няма значение какво очаквате от романа, дали ще ви очарова, или напротив… Важното е, че ще ви накара поне малко да се замислите относно войната, бягството от смъртта, съдбата на бежанците и жените и като цяло трудностите, с които се сблъсква един индивид, поставен в крайно специфични условия. Докато я четях, се впуснах в обширно търсене на допълнителна информация и дебати с хората от обкръжението ми относно множество политически (и не чак дотам) теми, което, мисля, е и целта на „Сорая“ – да повдигне въпроси, на които читателите ще пожелаят сами да си отговорят.
Мелтем Йълмаз гостува в България този месец по покана на изд. „Софтпрес“ и ще имате удоволствието да се срещнете с нея на 17 януари в Литературен клуб „Перото“. „Аз чета“ е медиен партньор на събитието.
