fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Пътуване напред-назад и обратно по картата

3 мин.
spivet

spivetКогато в училище ни караха да рисуваме в контурните карти по география, няколко пъти съм се замисляла за хората, които правят карти. Да, за картографтите, но не тези, които сега само прерисуват малко по-точно или в различна стилистика нещо, което някой преди това е нарисувал.

Мислех си за тези, които наистина са картографирали за първи път едно място. За тези, които са се осмелили да проправят път през пустинята, планината, миналото… и да оставят трохички под формата на карта за тези след тях.

Избраните творби на Т.В. Спивет” е книга, която ме върна именно към тези размисли, но не точно както очаквах.

Защото Врабеца (Това е прякорът на Спивет) е момче само на 12 години, но също така е много по-голям  както в мислите, така и в картите си.

Защото неговите карти не са просто места, схеми и графики на нещата наоколо, те са преди всичко усещане за живота, хората и миналото през призмата на картографските инструменти и мислите на едно преждевременно пораснало момче.

Т. В. Спивет е различен, а когато си различен нямаш друг избор освен да тръгнеш на път. И в случая телефонното обаждане на едно от най-големите научни списания в САЩ е само сигнал, зелен светофар, за едно пътуване, което да помогне на Спивет да нарисува най-важните карти, онези, за които не са нужни молив и тетрадка.

Миналото и настоящето, болката от неизказаното и премълчаното, пътя към семейството и тайните, които всеки пази, са все неща, които трудно се изобразяват с карта. И все пак Т. В. Спивет опитва, защото картите са неговият начин да разбира света, да го открива. Та той има карта на усмивката и на „усещането в зала, в която 783 очи се взират в теб”!

Пътуването е дълго – на запад, на изток и отново обратно към дома, но този път по различен начин, някак осъзнат. Пътуването на Врабеца е изпълнено е с ентусиазъм, въпроси и неясни отговори, едно неочаквано откритие и един непредвиден инцидент, които променят много.

И все пак краят на тази книга се оказа много слаб –  разхвърлян, спонтанен, нелогичен, някак претупан, прекалено измислен на фона на една истински интересна история. Вероятно това ми разочарование в края на книгата е и причината 4 месеца да отлагам написването на ревюто за нея. И все пак вярвам, че има какво да се открие в тази недетска книга за един голям картографист. Защото всички ние пътуваме в собствените си мисли и чертаем карти на хора, фалшиви и искрени усмивки, места и случки, за да можем после просто да отворим картата и да не се чувстваме изгубени в самотен вагон, далеч от дома.

Книгата е определено увлекателна и е направена интересно и чисто физически  – нестандартен формат и много, много карти, схеми и рисунки на какво ли не по страниците, точно както авторът Рийф Ларсън описва приключенията и картите на Спивет в текста.

Американския сайт на книгата също заслужава да му се обърне особено внимание, а по-долу може да видите и трейлъра на самата книга.