Със „Среднощният дворец“ Сафон за първи път ни извежда извън пределите на родната си Испания, далеч от Барселона, в която ни накара да се влюбим в „Сянката на вятъра“ , за да ни поведе из мрачните, лъкатушещи улички на Калкута, които водят до стара, почти рухнала сграда, получила прозвището „Среднощният дворец“ от седмината млади приятели, които са на път да разкрият зловеща тайна.
Очарованието в книгите на Сафон се крие в това, че успяват да те държат под напрежение дори когато разтапят сърцето ти. „Среднощният дворец“ е екзотична приказка за приятелството и вечната борба между доброто и злото. И за това колко по-страшно е, когато тази борба се води в самите нас.
Макар че е писана за юношеска аудитория, книгата е достатъчно увлекателна, че да допадне и на по-възрастните читатели, които може би ще се досетят малко по-рано за развръзката. Стилът на Сафон обаче е толкова приятен, че леките пролуки в сюжета не пречат и не дразнят прекалено много. Лично на мен „Принцът на мъглата“ ми допадна повече – сюжетът беше малко по-непредвидим, а атмосферата една идея по-мрачна. Също като нея, тази книга без проблем може да се чете и от петокласници, които със сигурност ще оценят подобаващо изпълнените с мистерии катакомби на Калкута, пламтящите призрачни влакове и сияйни привидения.
Истината е, че въпреки мрачната и на места зловеща атмосфера, „Среднощният дворец“ е една прекрасна, класическа приказка за гения, лудостта и съдбата. За Рая и Ада, които всеки от нас носи в себе си, и единствено изборите ни определят коя посока ще поеме животът ни и къде ще отведем хората, които обичаме. Тази книга разказва за изпитанията, на които е подложен геният, и как винаги ще се намери някой, готов да злоупотреби с него. Учи ни, че пътят към Ада (най-вече собствения ни такъв) е постлан с добри намерения.
„Среднощният дворец“ се чете на един дъх и е задължителна за всеки почитател на Сафон, дори само от „колекционерска“ страст. И е поне лека утеха за всички, които нетърпеливо очакваме четвъртата и последна книга от „Гробището на забравените книги“.
Още ревюта на романите на Карлос Руис Сафон четете тук. Посетете и „Книголандия“, където Христо Блажев също е писал за „Среднощният дворец“.
