fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

Ревюта

„Принцът на мъглата“ е очарователна и зловеща приказка за всички възрасти

3 Mins read
Ревюта

„Принцът на мъглата“ е очарователна и зловеща приказка за всички възрасти

3 Mins read

Printsat na maglataЗа „Принцът на мъглата“ знаех отдавна. Знаех, че е първата книга на Сафон изобщо, знам, че е много различна от „Сянката на вятъра“, и знаех, че все някога ще я издадат и на български. Е, моментът дойде.

Преди всичко тази книга не е част от поредицата на „Гробището на забравените книги“, тя е по-близка до „Марина“. Всъщност това е юношески роман, който подобно на „Съкровището от зеленото езеро“ и „Крадецът на книги“ ще допадне и на възрастни, които все още пазят в сърцето си топли спомени от приключенските романи от своето детство.

Над Европа е надвиснал призракът на войната и часовникарят и изобретател Максимилан Карвър решава да отведе семейството си в нов дом – далеч от шума на града, в тихата провинция на брега на морето, където времето изглежда спряло, а шумът на битката се чува слабо и изглежда като илюзия от друг свят.

„Принцът на мъглата“ е първият роман на Сафон, публикуван през 1992 г., и ако очаквате Сафон от „Сянката на вятъра“, вероятно ще бъдете малко разочаровани (както ми се случи на мен с „Марина“ – и до ден днешен не мога да я харесам тази книга и това си е). Въпреки това, текстът на романа е ужасно увлекателен, направо заразителен – започваш да четеш преди лягане и неусетно е съмнало, а нашите главни герои – Макс, Алисия и Роналд са затънали до ушите в мрачната, ужасяваща тайна, която се е спотаила в уж спокойното градче.

Именно заради тази увлекателност обичам да чета Сафон – без да е ненужно патетичен и потаен, успява да поддържа интереса на читателите си. Обожавам старомодната, европейска елегантност на стила му, дори и в една юношеска книга. Чак ме хваща яд, когато го сравня с някои от книгите, които четат юношите и девойките днес (които биха се изприщили само поради факта, че ги наричам юноши и девойки) – Сафон е на светлинни години пред тях дори с първия си роман – за зрелите му произведения сме говорили достатъчно, просто няма място за сравнение.

Но да се върна отново към „Принцът на мъглата“ – в началото наистина мислех, че е малко прекалено страшна за например десетгодишно момче. После се замислих, че десетгодишните момчета обикновено са по-смели, отколкото всички останали са склонни да признаят. Такъв е и Макс, нашият главен герой, единственият син на семейство Карвър (и брат на двете очарователни госпожици Алисия и Ирина). Неусетно за самия него той се оказва въвлечен в загадъчна история, започнала преди повече от двадесет и пет години и включваща мистериозния пазач на местния фар, зловеща градина пълна с каменни статуи, които изглеждат като живи и едно неспазено обещание.

Това е книга за приятелство, което се ражда само от няколко думи, но е дълбоко и искрено и просто знаеш, че ще продължи цял живот. Това е книга и за първата любов – онази, която няма нужда от много думи, от която си толкова изумен, че просто я живееш. Това е книга за смелостта. И какво като е детска или юношеска! За истинските книги и истинските читатели просто няма възраст – те се намират едни други, независимо от времето и пространството.

Вижте и ревюто на Милена Трендафилова.