Всички знаем клишетата за лошото момче и какви трепети предизвиква дори и като литературна измислица. Сещам се за редица фентъзи романи с главни герои, които по никакъв начин не могат да се наредят сред героичните образи, движени от високи идеали. И макар самите те да извършват много самоотвержени постъпки, все пак си оставят… ами, леко лоши. Признавам чара на героите, създадени от Марк Лорънс (сравнението ми е напълно случайно), но все пак романтичката в мен обича класическия рицар на бял кон, който се бори за доброто и е движен от най-алтруистични подбуди.
Затова и поредицата на Дейвид Гемел за Риганте толкова много ми хареса. Въпреки че главните герои са далеч от перфектни и извървяват дълъг път в своето развитие, те се борят за правдата и се стремят да бъдат по-добри.
Ако сте чели „Меч в бурята“, то „Среднощен сокол“ (изд. „Бард“) няма да ви изненада много. Сюжетът следва добре познатата формула за трагична и предопределена съдба. Историята на Бейн е твърде с сходна с тази на Конавар. Той израства, отхвърлен от племето и баща си Конавар, и трябва сам да си пробие път в живота.
Действието в романа ни пренася седемнайсет-осемнайсет години след края на „Меч в бурята“ – племената Келтой се обединени от Конавар, извоювана е временна победа и примирие. Но неизбежният сблъсък между „цивилизования” Камен град и „варварите” Келтой предстои. Преди това обаче Бейн ще последва призванието си и също като баща си ще поеме на път, където ще срещне нови приятели, ще намери голямата си любов и ще открие каква е съдбата му. А тя е обвързана с мистериозните сиди, както и техните цели.
Приликите с историята на Древен Рим и завладяването на Британия продължават да са все така очевидни и мога да си позволя да разкрия, че подозренията ми се оказаха верни и това се оказва един паралелен свят. В тази алтернативна история са вплетени зараждането на християнството и преследването на вярващите. Интересно е, че тук ролята на Христос е заменена с тайнствена женска фигура, на която е спестена жестоката му участ. Бейн пък е събирателен образ на героичния гладиатор. Той се превръща в един от най-добрите на арената на Камен град и така ще се озовава в центъра на събитията, предопределящи неговата роля.
Нови и стари герои се появяват сред страниците на „Среднощен сокол“. Както в „Меч в бурята“, така и тук техните образи са добре развити и отново пленяват със своето разнообразие и интересни житейски истории. Истинското богатство на романа и на поредицата за Риганте обаче е в идеите, които Гемел залага за живота в хармония и силата на постъпките. Съдбите на героите му са обвързани с делата им и всяко добро или лошо деяние дело носи огромни последици. Гневът никога не е добър съветник, а отмъщението винаги повлича след себе си още по-големи ужаси.
Искрено се надявам „Бард“ да издаде и останалите две книги от поредицата, тъй като в тях най-накрая ще се разкрие цялостния й замисъл и ролята на сидите в него. Те самите са пряко свързани с лайтмотива за живота в хармония и мир. Може би звучи леко наивно и повлияно от ню ейдж философията, но всъщност, ако се замислите над собствения си живот и постъпки, ще откриете много истина зад посланията в романите на Гемел.
