Болестта на Алцхаймер те прави изгнаник в собствения ти дом, чужденец в собственото ти тяло. От чувството ти за идентичност постоянно се откъртват отломки, които се носят около теб, сякаш си корабокрушенец в морето, но ти вече не ги разпознаваш. Не си в състояние да преминаваш по моста, който те е свързвал с близките ти. Постоянно си дезориентиран като след мъчителен сън, събуждането от който не прояснява объркването ти.
Така описва състоянието на баща си писателят Арно Гайгер в много личната автобиографична книга „Старият крал и неговото изгнание“ (изд. „Colibri“). В продължение на 166 страници той разказва историята на болестта му от първите симптоми, останали в началото неразпознати от семейството му, до последните му години („Не исках да разказвам за него след смъртта му, исках да пиша за жив човек“).
Този разказ е и връщане към драматичната младост на Аугуст Гайгер. Мобилизиран през 1944 година, на следващата година той попада в плен при руснаците. Прекарва четири седмици на границата на живота и смъртта с тежка дизентерия в лазарет близо до Братислава. Успява да се завърне в Австрия след множество перипетии по пътя и си дава обещание повече да не пътува никъде. По ирония на съдбата, след години деменцията ще ограби точно чувството му, че е у дома си.
Когато осъзнава, че баща му никога повече няма да заживее в света на близките си, Арно Гайгер се опитва да изгради наново връзката си с него. Болестта изтрива спомените за грешките и нараняванията и дава своеобразна възможност на двамата да започнат „на чисто“. Писателят се отказва да оценява постъпките и думите на баща си според общоприетите разбирания за нормалност и неочаквано намира в тях повече смисъл, отколкото е очаквал. Той открива, че независимо от разрушенията в мозъка му, баща му продължава да бъде личност, която буди уважение и любов.
Когато се провали това, което очаквахме, едва тогава започнахме да живеем.
Без да спестява горчивината и трагедията, които причинява деменцията на болния и семейството му, „Старият крал и неговото изгнание“ е една просветлена книга, изпълнена с много нежност. Отвъд страха, гнева и отчаянието сърцето намира път и начин да обича, а само в любовта се крие истинското разбиране за нещата.
Прочетете още мнения в блога „Книжка с мишка“ и блога на Мария Донева.
