Втора част на материала за Стаховската библиотека.
Обръщайки поглед наляво по коридора след Философската зала, двете стени на помещението са изпълнени с книги с бели подвързии. Единствено в най-далечния край на коридора могат да се намерят кафяво кожени подвързии. Изключетелно любезна служителка на библиотеката ми обяснява, че всички тези книги са за медицина и фармация от едната страна и за право – от другата страна. Всички са на латински или немски, а цветът на кориците е бял, защото модата на времето е повелявала именно това – ефектът се е постигал най-вече с избелване с тебишир. Между рафтовете с книги има също така календар с астолочичен часовник и машина за образуване на статично електричество.
В дъното на самия коридор обаче е изложено най-ценното издание на библиотеката – прочутото Страховско евангелие от IХ в., което е писано със златни букви, а корицата му е украсена с бисери и благородни метали . Поставено на централно място, като своеобразен олтар вниманието на посетителите няма как да бъде отклонено от неговото изящество и прецизност.
Вляво и вдясно от двете страни на евангелието има и няколко библиотеки, една от които е изключително интересна като хрумване и идея. Нейната тайна обаче може да разберете само ако се вгледате внимателно и разговаряте със служителите на библиотеката.
Така наречената „ксилотека“ на пръв поглед е просто мебел, събрала обикновени рафтове с книги, но тези книги не са обикновени – техните гръбчета са изработени от различни видове дървета и носят латинските наименования на тези растения, отваряйки книгата обаче, тя се оказва кутия събрала всяка част от конкретното дърво – корени, листа, семена и т.н. Една изключително интересна идея за книгата като начин за съхранение на знанието за природата и растенията.
След откриването на тази креативна книжна идея и обръщане на 180 градуса в помещението, вече се намирате пред Теологическата зала – първата зала на библиотеката, построена в периода от 1671 до 1679 от абат Джероним Хирнхайм и съдържаща единствено библии и теологични книги на различни езици и различни издания. Архитект на залата е Джиовани Доменико Орси, емигрант в Прага от италиански произход. 50 години след първоначалното построяване на залата тя е разширена и са добавени фреските по стените и тавана, които отразяват трактати от библията и от откъси от съчиненията на създателя на библиотеката. Те са дело на художника Шард Носецки. А парадоксът е, че именно философските разсъждения на Джероним Хирнхайм са класифицирани като забранени книги и не са били достъпни в продължение на години. В залата освен с внушителните фрески и декорации на рафтовете е декорирана и с 6 глобуса, портрети на създателите на библиотеката и едино особено интересно приспособление за четене и писане, което служителката на библиотеката нарече „компютър на 18 век”. То позволява четенето и писането на няколко книги едновременно. В залата има и специално помещение което е пригодето за т. Нар. Забранени книги, издания, които ведната след своето написване и отпечатване са били затваряни и никой не е имал достъп до тях.
Библиотеката е една от най-добре запазените книгохранилица от своето време, не без заслугата и на строгите правила за съхранението и използването на книгите през годините. Сред забраните например са инструкциите да се влиза в библиотеката със свещ или друга светлина и да се остава в нея след 7:30 вечерта.
Говорейки си с любезната служителка и разхождайки се в този невероятен храм на книгите през вековете, човек изключително силно усеща значенито на книгите, тяхната енергия и сила. Почитта към мъдростта на книгите, на създателите на библиотеката и техните последователи, претворена в изящни зали с красиви фрески и дърворезби, с дървени рафтове специално изработени на хиляди километри, е знак за важността на словото като създател на света, в който живеем.
-
- Страховското евангелие
* Initium sapientiae timor domini – „Началото на мъдростта е стахът пред Господ“ – надписът пред железните врати на библиотеката.
