„-И сигурно си чувал старата пословица за амбицията?
Тио поклати глава.
– Че е като да сложиш стълба към небето. Безсмислено пилеене на сили.”
„Стълба към небето“ безспорно е една от най-увличащите книги, на които съм попадала в последно време. Не е изненада, че Джон Бойн ни е подарил още един грабващ художествен роман, имайки предвид успеха на „Момчето с раираната пижама“ и „Невидимите фурии на сърцето“. Творбата е от онези, които те настървяват да четеш и да четеш, и после пак да четеш. Нито можеш да я пуснеш, нито тя теб. „Стълба към небето” (изд. „Лабиринт“, преводач Петя Петкова) е пълна с обрати, илюстриращи света на издателите и писателите във вечната надпревара към успеха. Успех, който като че ли е с различно значение за всекиго.
Възпитаник на Trinity College в Дъблин, Джон Бойн е ирландски писател и литературен критик, чиито книги са издадени на над петдесет езика. Той открито говори за сексуалността си и трудностите, с които се е срещал, заради тази своя честност. Споделя, че като подрастващ хомосексуален мъж в католическата част на Ирландия е бил обиждан и малтретиран в училище, и всъщност книгите са се явявали като начин да избяга от реалността. Това го е подтикнало да стане писател. Тези биографични елементи присъстват в немалко от неговите книги, както и в „Стълба към небето“.
Морис Суифт е привлекателен млад бъдещ писател с огромно изобилие от амбиция хъс, но нищожно количество талант. Проправя си път в литературния бранш, като краде чужди истории, представяйки ги за свои, тъй като не го бива достатъчно да пише. Възползва се от Ерих (много успешен писател), който е безвъзмездно влюбен в него и му споделя най-съкровените си тайни. Морис пък по-късно безсрамно ги публикува под свое име. Готов е на всичко, за да се сдобие със слава и да бъде най-успешният писател на всички времена, независимо, че не притежава никакъв усет за езика. Готов е дори на убийство само за да се изкачи по стълбата към небесата. Майсторски преплетената история предоставя неочаквани обрати, които разкриват истинския нрав на Морис.
Диалогът е естествен, гладък, ненатрапчив. Героите пък са комплексно изградени чрез предистория и развитие през целия сюжет, бавно и търпеливо. Ритъмът е точно отмерен от Бойн, и не те пуска в протежение на 300 страници.
Силно впечатление ми направи стилът му на писане. Книгата е разделена на няколко части и всяка една от тях е с различен разказвач. Така читателят придобива доста по-обстоен поглед над историята и вътрешния свят на героите. Хем имаме неутрален обзор, хем всяка глава се усеща интимна. Най-забележителна обаче остава частта, в която Морис е адресиран директно. Такъв вид разказвач, говорещ във второ лице, единствено число, се среща рядко в художествените текстове и показва завидни творчески умения. А даже и на моменти имаш чувството, че си се превъплътил в самия Морис и книгата говори на теб.
Ала човек не може да мами събдата до безкрайност – Морис се подхлъзва на едно от стъпалата на небесната стълба и пропада надолу. Губи всичко, което някога е спечелил.
Историята може да се приеме като огледало на днешния издателски свят. Стръвният нюх на издателите да пожънат успех с всяка една книга ги заслепява до степен, до която авторското право и неморалното отношение на някои писатели е без значение. Сюжетът, като че ли разкрива грозната готовност на един амбициозен писател да пожертва всичко в името на някаква си мимолетна слава.
Колко струва успехът? А струва ли си въобще?
Бойн разсъждава върху тези въпроси и подтиква читателя сам да изведе смисъла от текста. Той е едно важно напомняне за опасната природа на човешката целеустременост. Колко лесно е да залитнеш заради дръзките си цели…
Вероятно всеки любител на книгите ще се наслади на завладяващата история на Морис, не само заради богато описания литературен свят, но и заради посланията, които се разкриват на читателите. „Стълба към небето“ на Джон Бойн се оказа урок с поука за мен. За писането, за доверието и най-вече за пагубните последствия на болните амбиции. Защото пътят към небето е стръмен и хлъзгав. И защото талант се изгражда, а не се краде.
Автор: Ива Недялкова
Потърсете „Стълба към небето“ в Ozone.bg.
Прочетете още:
