Светослав Сотиров е преподавател по Текстопис, в първата по рода си програма Master Class Singer-Songwriter на Voice Academy, както и водещ преподавател в дисциплината Мusic Business Foundations в академията. От тази година е Изпълнителен директор на Българска музикална асоциация, а само преди няколко месеца излезе и първия учебник по Текстопис в България, на който Светослав е автор.
Сотиров ще води курса по Текстопис в стартиращата в края на септември Творческа академия „Заешка дупка“, затова му зададохме няколко въпроса около писането на текстове за песни и предстоящите лекции.
С какво текстописът се различава от писането на поетични текстове?
За мен основната разлика е, че текстът на една песен се слуша, а не се чете. Това прави самия подход към писането на текст абсолютно специфичен. Разбира се, има още характеристики, които се определят от формата на песента, изискванията към нейната структура, разказаната история, както и нуждата от адекватно съчетание на текст, мелодия и аранжимент.
В някои случаи прекрасни поетични текстове просто не са удобни за пеене. Подборът на думи и изрази в това отношение е важен аспект, с който трябва да се съобразявате. Необходимо е да се уверите, че ритмиката и римата, които използвате, поддържат усещането за groove. Те трябва да изпълняват целите свързани с разказа на историята и пресъздаването на кулминацията й в точния момент.
В този смисъл, смятам, че писането на текст на песен прилича на добрия промишлен дизайн. В него има изключително ниво на креативност, но и важни инженерни предизвикателства. От особено значение е да се съобразявате с тях.
Къде се намира страната ни в сравнение с другите европейски или балкански държави по отношение на текстовете на песни?
За да се направи подобно сравнение, са нужни унифицирани критерии за оценка и статистика. Такива няма и се надявам никога да не се наложат като начин на мислене или стандарт в музикалния бизнес.
Има музиканти и текстописци, които разбират силата на лириките в една песен и държат да се възползват от нея. Те се опитват да създадат текстове, които оцеляват и са актуални през годините. За други автори обаче е важно да реализират успешен продукт сега. Дори и да бъде забравен след няколко месеца, целта на песента е постигната: имате хит!
В каква посока върви текстописът у нас през последните години – напред или назад?
Мисля, че върви напред. Поставил съм си за цел да създам устойчива система, чрез която да започнеш от белия лист и да получиш текст, под който с удоволствие да сложиш името си.
Нужно е целият процес да бъде осъзнат и при желание да можеш да превърнеш текстописа в своя професия. С тази цел издадохме и първия, за моя изненада, учебник по Текстопис в България. Той е част от професионалната програма ‘Singer-Songwriter’ на Voice Academy.
Можете ли да дадете примери за наистина добри текстове от последната година?
Никак не обичам сравненията, но мога да споделя, че харесвам текстовете на Ангел Ковачев от албума му “Небесен”. Сигурен съм, че много филолози ще намерят кусури или неадекватни прозодии, но текстовете му носят характерно усещане за искреност, уникална структура и ти бъркат под лъжичката. Смятам, че Ангел разполага с всички качества, за да се превърне в успешен, професионален текстописец.
Какво ще научат курсистите в програма “Текстопис” на академия “Заешка дупка”?
Ще се научат да не се страхуват от белия лист. Да слушат, следват и възпитават интуицията си. Да се редактират “в пълно съзнание” и да превръщат суровите си идеи в добре работещи текстове на песни, както на български, така и на английски.
Какво очаквате да притежават кандидатите, които изберат да се включат в курса, за да го преминат успешно?
Любопитство, търпение и желание за усъвършенстване. Бих приел първото издание на този курс за успешно, ако помогна на повече хора да се себеизразят смислено чрез текстовете на своите песни.
Още за курса по Текстопис в Творческа академия „Заешка дупка“ можете да научите тук.
