Бежанската “Сянка”

Това ревю е писано през 2012 г. Днес обаче то звучи още по-актуално заради бежанската криза, завладяла цяла Европа. Изправени пред необходимостта да вземем решение дали да съчувстваме, или да пъдим бежанците като кучета, дали да се държим хуманно, или да ги посрещаме с пита с късмети-предразсъдъци, нека погледнем на нещата през очите на“Сянка” (изд. “ФЮТ”).

Срещата с бежанци е стряскаща. Едва ли вие, скъпи малки читатели, имате представа за това (за щастие) и все пак нищо не може да се сравни с погледа на дете, преминало през Ада…

Докато следвах в университета, имах предмет, наречен „Бежански проблеми“, по който ни възложиха задача да интервюираме бежанци. Такива се срещат и в София, в специалното бежанско общежитие, където чакат да получат нов живот и се надяват искрено на това.

Няма да забравя тъгата в гласа на момчето от Иран, чието семейство се бе измъкнало от сигурна смърт…  Толкова бях потресена, че набързо зададох стандартните въпроси, които си бях измислила, и си тръгнах. Ако сега можех да отида, щях непременно да попитам тези чуждоземци за какво мечтаят и кое им липсва най-много в тяхната родина. Може би звездите, които „в Афганистан изпълвали цялото небе… и изглеждали толкова близко, като на таван, изрисуван със звезди.“

На тези спомени ме наведе новата книга на Майкъл Морпурго – „Сянка“, която е и книга на месец юли в играта на ФЮТ  и „Детски книги“. В нея авторът разказва за тежката съдба на едно малко момче от Афганистан, принудено да измине дългия път до Англия с майка си.

Всичко започва от гостуването на Мат при дядо му. Докато двамата прекарват времето си спокойно, от дума на дума Мат разказва за своя приятел Аман, затворен в „Ярлс Уд“ с майка си. Петициите и писмата на съучениците не помагат приятелят им да се върне в Манчестър, а Аман дори престава да отговаря на писмата на Мат. Разстроено и разтревожено, английското момче убеждава дядо си да посети приятеля му в „затвора“ за бежанци, маскиран като развлекателен център. Оттук започва и тъжният разказ на афганистанския бежанец.

Разрухата от войната в Афганистан докарва беди на местното население, но по-страшна от всичко е властта на талибаните. Хора изчезват безследно, всички забиват погледи в земята и не смеят да гъкнат. След изчезването на баща му, за Аман и семейството му започват много тежки дни. Единствена утеха му е умното чуждоземно куче, което се появява изневиделица – ранено и гладно – и не се отделя от малкото момче. Сянка (кучето) съпровожда Аман и майка му и на дългото пътешествие, на което те се отправят. Пътешествие към Англия и към свободата.

Историята е прекалено истинска, прекалено болезнена, но и много важна заради едно: такива неща наистина съществуват! Понякога умът ни отказва да го проумее, но бежанците са реални и може би не е лошо да знаем техните истории, за да ги разберем по-добре.

Как е избрал Майкъл Морпурго да завърши романа си: Аман и майка му да бъдат депортирани обратно в Афганистан или да останат на сигурно място, в Англия, ще трябва да прочетете сами. Единственото, което ще ви кажа е, че човек никога не трябва да се предава, а ако има малко човещина, останала у хората, то те трябва да я впрегнат в опознаването на различните, на другите.

Разтърсващата история на Аман определено ме трогна. Дори ми се струва, че трябва да бъде прочетена не само от децата, но и от възрастните, които често се отнасят с недоверие един към друг, причиняват си страдания и забравят… какво е звездите да светят!

Прочетете ревютата за „Каспар: котешкият принц“, „Боен кон“, “Слон в гранидана”, “Царството на Кенсуке”, “Пеперуденият лъв”, “Адолфус Типс” на Майкъл Морпурго.

Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.