Да пишеш за Марин Бодаков е като да се опитваш да запишеш тишината на утро в университетски коридор – онази тишина, пълна…
Искаше ми се да напиша нещо за сборника „Ходене по буквите“ (изд. „Точица“) веднага щом го погълнах (да, погълнах, не просто прочетох)….
