Искаше ми се да напиша нещо за сборника „Ходене по буквите“ (изд. „Точица“) веднага щом го погълнах (да, погълнах, не просто прочетох). Но как се пише за книга, която събира в себе си години литературна критика? И не каква да е критика, а истинско обяснение в любов към литературата, поднесено с изяществото и дълбочината, присъщи на Марин Бодаков.
Не мога да говоря за литературата така, както го прави той – с онази проникновена лекота и любов, които се усещат във всяка от стотиците рецензии, публикувани в едноименната му колонка във вестник „Култура“. Но мога да се опитам да ви убедя, че тази книга заслужава място в дома ви – не само като ценен сборник, но и като вдъхновение, което остава дълго след последната прочетена страница.
„Ходене по буквите“ на Марин Бодаков е книга, която разтърсва читателя не само със своето съдържание, но и с мисловната дълбочина, страст и отдаденост към литературата, които струят от всеки текст. Това не е просто сборник с литературна критика – това е свидетелство за едно вдъхновено и същевременно строго отношение към словото, за стремежа към истина и красота, които съжителстват в литературата.
Смехотворно вярвам, че поезията трябва да ни отмества, да принася за собственото ни разрешение. Да настоваме, не – да подсказваме ценности, и разбира се, да се усъмняваме в тях.
Да наречем „Ходене по буквите“ само литературна критика би било ограничение. Това е акт на любов към литературата, към книгите, към авторите, които с усилие и вдъхновение превръщат словото в мост към душите на читателите. Четейки сборника, ще откриете преплитане на интелектуална строгост и емоционална ангажираност, които правят текстовете на Бодаков не само анализаторски, но и дълбоко поетични.

Тази книга не просто коментира литературата – тя я живее. В думите на Марин Бодаков прозира не само остро критическо око, но и разбирането, че литературата има силата да променя хората, да ги размествa, да създава ценности, да ги преосмисля и дори да ги разрушава, за да изгради нови.
Това е един мета-разказ за литературата като културен феномен – за книгите, които остават в паметта, и за онези, които рискуват да бъдат забравени. Бодаков обхожда литературното пространство със завидна прецизност – от големите имена и наградени произведения до текстовете, които биха могли да останат незабелязани, но са заредени с невероятна сила.
Както отбелязва Силвия Чолева в предговора – Тази книга ходи по Мариновите букви и реконструира време, контрабандира стойност – тя ни припомня, че истинската литература не е продукт на конюнктурата, а на дълбоката човешка нужда от изразяване и разбиране.
Марин Бодаков е поет по сърце и журналист по призвание – двата му таланта се преплитат така неразривно, че оставят следа, която ще продължава да живее дълго след като думите му вече не звучат на вестникарските страниците. Макар да си отиде преждевременно, той остави след себе си не само стиховете си, но и един ненадминат стандарт в литературната журналистика. Стандарт, който не просто информира, а вдъхновява, провокира и подтиква към размисъл.
Със своите текстове Марин Бодаков е много повече от критик – той е ориентир в хаоса на книжния пазар, светлина за читателите, изгубени в океана от заглавия. Неговите рецензии не са просто оценки на книги, а живи диалози с авторите и читателите, изпълнени със същата страст и внимание, с които един поет подбира думите си. Именно тази комбинация от аналитична прецизност и поетично вдъхновение превръща Бодаков в един от най-доверените гласове на българската литература. Литературната журналистика на Бодаков не търси слава или признание; тя се цели в нещо по-дълбоко – да запази духа на литературната традиция, да изведе стойностното на преден план и да създаде мост между книгите и читателите.
„Ходене по буквите“ не е просто сборник с текстове – това е документ за една епоха, портрет на българската литература през погледа на един от най-проницателните ѝ свидетели. Това е издание, което събира не само книгите, а и тяхната културна среда, тяхната същност и послание. С нея Марин Бодаков продължава да говори, да наставлява, да вдъхновява – един тих, но мощен глас, който няма да стихне.
Четенето на „Ходене по буквите“ е като интелектуално пътешествие – предизвикателство към ума и сетивата. Бодаков задава въпроси, които продължават да кънтят дълго след като книгата бъде затворена. Тези размисли разтварят хоризонти и превръщат критиката в диалог, а не в монолог.
Дали авторите имат правото да се смеят, докато превръщат печатния текст върху страницата в малцинство, което – вече по своя воля! – „претупва“ вдълбочността си? И какво да правим с плитчината, назовавана от другите „креативен хаос“?

„Ходене по буквите“ е за всеки, който се вълнува от това как съвременната литература отразява времето си и как тя влияе върху бъдещето. Това е книга за онези, които искат да разберат процесите зад страниците, да усетят пулса на литературния живот, който е едновременно национален и глобален. Но най-вече, това е книга за хората, които обичат литературата, заради нейната способност да ни кара да се съмняваме, да мечтаем и да търсим.
Ако сте търсили книга, която да промени начина, по който гледате на литературата, която да ви разтърси, вдъхнови и замисли – „Ходене по буквите“ е точно за вас. Освен че ще обогатите своята читателска перспектива, ще откриете и ценна литературна история, изтъкана от безкомпромисната честност на Бодаков. А и, както доказва един забавен личен анекдот – тази книга може да бъде полезна дори в най-неочаквани ситуации.
Ако досега не съм успяла да ви убедя да се потопите в „Ходене по буквите“, ще посоча един последен, макар и неочакван аргумент. Книгата може да служи и за самозащита – със своите 430 страници и твърди корици, тя спокойно може да нанесе щети на опонентите ви. Говоря от личен опит: една нощ, миналата година, младеж в нетрезво състояние нахлу в общежитието ми, разбивайки вратата. Събудена от шума, първото ми действие беше да го халосам с „Ходене по буквите“, която стоеше на нощното ми шкафче. Второто беше да проверя дали книгата не е пострадала, а едва третото – да се обадя на полицията. Забавен анекдот, който обаче подсказва колко значимо място може да заема тази книга в живота ни – буквално и преносно.
„Ходене по буквите“ е акт на отдаденост и смелост – смелостта да се задават въпроси, които никога не губят своята актуалност. Нека тръгнем по буквите на Марин Бодаков – защото това пътуване ще ни отведе до самите нас.
Можете да намерите „Ходене по буквите“ и други книги на Марин Бодаков в Ozone.bg.