„Тайната история” на оправданото убийство

„– А ако красотата е ужас – каза Джулиан, – тогава какво е желанието? Мислим, че имаме много желания, докато имаме едно-единствено. Кое е то?

– Да живеем – отвърна Камила.

– Да живеем вечно – каза Бъни, забил ръка в брадичката си.”

1992 година. „Тайната история” (изд. „Еднорог“) – първият роман на 28-годишната американка Дона Тарт – е отпечатан в 75 000 тираж, въпреки че за дебютиращ роман в САЩ е бил приет тираж от 10 000. И, слава Богу, не се е наложило издателите да палят големите си камини с него, защото книгата моментално се превръща в бестселър, а авторката получава предварителен аванс от 45 000 долара.

Днес, три десетилетия след първата литературна среща на света с Тарт, тя е публикувала само две други книги – „The Little Friend” (2002) и „Щиглецът” (2014), който й носи награда „Пулицър” и обилно медийно и читателско внимание. Какво е онова, което прави тази елегантна дама с „размерите на Лолита” (както самата Тарт се определя) толкова мистериозна и любопитна фигура?

За личния й живот се знае малко, защото тя не разкрива много. Родена в Мисисипи, учила известно време в University of Mississippi, но по препоръка на преподавателите си по литература се прехвърля в Bennington College. Обича самотата, защото смята, че тя е истински необходима на писателя. През 2014 г. влиза в списъка на Time за 100-те най-влиятелни личности на годината, както и в този на Vanity Fair за най-добре облечените знаменитости. Дава интервюта сравнително рядко, а билетите за нейни лекции или литературни четения се разпродават в рамките на няколко часа. Пише по роман на десетилетие и в едно от интервютата си споделя, че би била истински щастлива, ако напише поне още два романа.

В България Дона Тарт нашумя с романа „Щиглецът”, който притесни немалко читатели с обема и стила си. Авторката открито заявява, че обича да пише и да чете бавно. Очаква същото търпение и от читателите си. Онези, които са част от нехаресалите и незавършилите някоя от другите две книги на Тарт, спокойно могат да се лишат от четенето на „Тайната история”, защото тя не предлага нещо различно от вече познатия стил на писателката. Липсва патос, липсва съспенс, липсват простовати и елементарни герои, които имат за цел да забавляват читателя. Романът е с обем повече от 600 страници и трябва да сте приготвил за оптимизация на солидно количество от интелектуалния си капацитет, за да се справите с него.

Книгата е изградена върху няколко разбирания за съществуването от древногръцката философия, а героите й не принадлежат на съвремието си нито външно, нито вътрешно. Те са затворен кръг от колежани, които изучават антична литература, философия и древни езици, които не допускат почти никого около себе си и ходят облечени в странни дрехи. Ричард, Хенри, Франсис, Бъни, Чарлс и Камила имат нестандартно структурирана ценностна система, която им позволява да вършат неща, които в 20. век лесно могат да бъдат определени като престъпление. За тях обаче това е част от цената, която трябва да заплатят, за да пресътворят Дионисовите игри.

Вакханалия.

Дона Тарт

„Тайната история” е история, отново разказана от мъжка гледна точка – тази на Ричард. Тя започва с признание за убийство, но и с очевидната липса на каквото и да е съжаление по повода. Романът не е нито мистерия, нито криминален. От самото начало са ясни и убитият, и убийците. Онова, към което Дона Тарт обръща вниманието си, е психологията на престъплението. Необходимостта и не-необходимостта от неговото извършване. Както и животът след това. Очевидно е намерението на писателката да избяга от формулата какво-ли-ще-се-случи-после, защото после е всъщност началото, а преди това и как така – развръзката.

Героите са обсебени от античните разбирания за живота и смъртта, за измеренията, които духът може да приеме. Основно ги вълнува идеята за физическото съществуване извън пределите на разума. Тогава, когато тялото действа само под по-силно влияние от това на съзнанието. Ако само разсъдъкът е онова, което различава човека от животното, в какво са се превръщали участниците в Дионисовите мистерии?

Ричард и приятелите му имат и особен вид ментор – единственият преподавател в колежа Хампдън, който отказва да приема нови студенти в часовете си и държи само на онези петима, които вече има, защото те са му напълно достатъчни. Без да осъзнават (или напълно осъзнавайки го), те оставят Джулиан да сее в главите им и древни възгледи за света, които предизвикват особени реакции, щом се допрат до реалността.

Всеки ден с всяко ново знание, с всяка нова рамка, която обществото изисква, човек се отдалечава все повече от своята първична същност. Онази, която не може да бъде контролирана, онази, която е опиянена от собствената си безграничност. Онази, която не познава разсъдъка.

Онази, до която е по-добре никога да не се докосваме.

За любителите на философията, на Омир, на латинския език, на изследването на границите на съзнаваното; за онези, които не бързат за никъде и умеят да се наслаждават на текста – за вас Дона Тарт е създала „Тайната история”.

Не пропускайте и ревюто на Деси Желева за „Щиглецът“.