fb
Ревюта

„Щиглецът“ на Дона Тарт – пищно, гръмко и безцеремонно мощно разказана история

3 мин.

Щиглецът - Дона Тарт

„- Мамка му – стоях потиснат край бара, стиснал щипката за лед, призляваше ми при мисълта, че още някой страда от същата разрушителна отрова на размисли от рода „защо не направих…” и „само да бях…”, която бе съсипала собствения ми живот.”

Ако директорът на училището, в което учеше Тиодор Декър, не бе хванал Тио да пуши в училищния двор, това най-вероятно нямаше да се случи.

Най-вероятно директорът нямаше да се обади в дома му. Майка му най-вероятно нямаше да бъде поканена на среща в училището и най-вероятно нямаше да вали дъжд. Най-вероятно нямаше да се наложи да влязат в музея Метрополитън и най-вероятно дори след бомбения атентант г-жа Декър нямаше да е мъртва. Най-вероятно Тио нямаше да открадне холандска картина-шедьовър от XVIII век и най-вероятно нямаше да се влюби в червенокосото странно момиче, което се навърта около него.

Разбира се, тогава Тио не би бил наясно , че ще се наложи да живее в Лас Вегас с баща си, когото не е виждал от години. И че първата му среща с наркотиците и алкохола ще се превърне в страстен, но и много нещастен семеен съюз, който нито един легален развод не би могъл да промени. Ако тези неща не се бяха случили, Тиодор нямаше да се научи да псува на руски. Или пък да разбере как най-бързо да се изправи след кратък, но интензивен побой. Най-вероятно нямаше и да знае как да разговаря с мили лихвари и едри типове с бейзболни бухалки и нямаше да му се налага да краде и да лъже. Нито пък да плаче толкова. Или да се страхува. Или да иска да избяга, без да има накъде да тръгне. Навярно щеше да мисли по-трезво. И да не се случат всички останали неща с Хоуби, Анди, Борис, Китси… И с картината на Карел Фабрициус, разбира се.

В такъв случай Дона Тарт нямаше да разкаже тази история и да получи „Пулицър” за нея. Нямаше да го направи пищно, гръмко и безцеремонно мощно. Нямаше да бъде обвинявана във високопарност, но нямаше и да бъде толкова харесвана от авторката на настоящия текст, която прекара 5 прекрасни вечери в компанията на една голяма книга с малко птиче на корицата. И която почти се разплака (въпречи че мрази подобни лиготии), докато чакаше заедно с Тио г-жа Декър да се завърне в тъмния апартамент, дори когато знаеше, че тя няма да го направи. Ако тези неща не бяха станали по този начин, нямаше да говоря за себе си в трето лице и нямаше да прекарам толкова голяма част от уикенда си в разглеждане на холандски картини във виртуални галерии. Нямаше да сметна романа на Тарт за едно от най-амбициозните четива, с които съм се сблъсквала, и нямаше да мисля толкова за него.

Ако Тио Декър не бе сгафил преди известно време, един щиглец щеше спокойно да стои в рамката си с краче, грижливо стегнато със златна верижка.

Но, разбира се, всички тези неща се случиха.