На официална церемония в галерия „Средец” Федя Филкова, основател на наградата за поезия „Николай Кънчев” и съпруга на поета, връчи бронзова пластика от скулптура Добромир Иван, почетен диплом и 2200 лв. на Екатерина Йосифова за книгата „Тънка книжка” (ИК „Жанет 45, 2014).
В началото на церемонията по традиция се произнесе встъпително слово за поезията, тази година от проф. д-р Божидар Кунчев, който по вдъхновяващ начин направи „Апология на поезията”. Д-р Йордан Ефтимов представи списанието „НО ПОЕЗИЯ” (изд. Пергамент), идея и реализация на Петя Хайнрих. Той постави списанието в контекста на всички други (като „Ах, Мария”, „Витамин Б” и др.), излезли в последните 20 години списания. Ефтимов обаче определи „НО ПОЕЗИЯ” за най-успешния и значим опит, особено с практиката, която продължава и в 4-ти брой – да се кани гостуващ редактор. Възможност за смяна и обновление на гледната точка към представяната нова поезия.
Водещият Милен Миланов поведе публиката в препълнената галерия по пътя на представяне на номинираните поети. Вълнуващ и очакван момент. По азбучен ред се запознахме с по три стихотворения от петимата поети.
„Лична хроника” (изд. „Светулка 44 АТЕНЕЙ”, 2013) на Владимир Попов е поетичен резон от смъртта на близък и прозвуча изповедно в умълчаната зала.
Екатерина Григорова определи наградата като „благородна”, тъй като „поезията е търсене на истината, следователно е тревога”; „поезията е заразително здраве”. Тя избра да прочете като първо стихотворение „ad infinitum”, логично свързан с притеснението („Дъска по мокрия пясък”, изд. Ерго, 2014).
Екатерина Йосифова представи „Тънка книжка” сдържано като „стихове, свързани с буквите” и предпочете те самите да говорят. Първата буква, споделена на глас, неслучайно беше „П” (вижте финала на статията), метафорично следваща се оказа „Ц” и за финал, естествено, „Я”.
Петър Петров, както по-късно каза самата Федя Филкова, представя една от разнородните поетически традиции в България, а именно социално-ангажираните стихове в „Без упойка” (изд. „Изток-Запад”, 2013). Неговото представяне започна с алюзия за овластеното безочие, сред което поезията се явява инстинкт за самосъхранение.
Петя Хайнрих, специално пристигнала за церемонията от Германия, където работи, завърши четенето на номинираните автори със стихове от „Лотос” (Смол Стейшънс Прес, 2014).
Поетите получиха грамота за номинацията си. В нажежената атмосфера Федя Филкова, „която умее да привнася с
мисли” (по думите на Милен Миланов), възкреси значението на Поетичния Никулден: ежегодната награда е възкресяване на предшествениците и откъс от поетичния живот на обществото. Направи кратък преглед на поетичната продукция, както сама се изрази, за 2014 г. и набеляза интересни тенденции. Традицията утвърдени български поети да стават редактори и да подкрепят нови, млади или дебютиращи поети продължава. По отношение на издателствата обобщи, че ИК „Жанет 45” продължава да е водеща в издаването на българска поезия. Отбеляза наличието на по-малки и бутикови издателства, които се стремят да поддържат поезията.
Преди да обяви името на победителя, Филкова подчерта, че за първи път се запознава лично с трима от поетите, а другите двама познава от години от поезията им. Всяка номинирана поетична книга от петте е представителна за определени течения в нашата поезия, несъвместими като линии и практики.
Обявяването името на победителя вероятно изненада малко от гостите след четенето. Стиховете на Екатерина Йосифова се отличаваха с прецизност, вглеждане отвъд очертанията на живота и концептуална премисленост. Федя Филкова я определи като роден поет. Това е втората престижна награда за „Тънка книжка” в рамките на седмица след Голямата награда за литература на СУ „Св. Климент Охридски”.
На церемонията присъстваха миналогодишния носител на наградата Оля Стоянова и един от първите носители – Пламен Дойнов (другият е Деян Енев).
Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев” се връчва за трети пореден път. Поетичен Никулден 2014 г. се организира за осми път от съпругата на поета Николай Кънчев – поетесата Федя Филкова и Милен Миланов, актьор и председател на фондация „А’Аскеер”.
След много благодарности, дойде време за чаша вино, разменени общувания и същности. Завършвам репортажа си за празника на поезията на Никулден с обещаното стихотворение „П”.
Пиша, удължавам си
пишещата ръка:
протегната ръка
предлагаща ръка
просеща ръка
P.S. Не е ръкаЕкатерина Йосифова, „Тънка книжка”
