Имам си няколко житейски правила, които се старая да следвам. Едно от тях е да ходя на театър само на комедийни постановки, които да НЕ бъдат монолози. Не че не ми се е случвало обратното, но именно затова опитът ми е по-скоро категоричен в посока „Не, благодаря“.
Та, „Тартюф“ е комедия на френския драматург Жан-Батист Молиер, не е моноспектакъл и затова не ми трябваше никакво убеждаване и подмамване, за да отида да я гледам.
В началото кукурига петел. Следва дълга пауза. Влиза възрастна жена придружена от слугинята си…
Така започва постановката „Тартюф“ на Театър „Българска армия“ – комедия на нравите и сатира на обществените порядки на XVII век.
Тартюф (в ролята – Иван Радоев) е гениален измамник, който съумява да впрегне юздите на човешката глупост за целите на собственото си благосъстояние и ги държи здраво в ръце.
Той не се появява почти до средата на пиесата, но присъства във всички разговори, защото е най-обсъжданата и мразена личност в семейството на Оргон. Причината – никой не вярва в демонстрациите му на набожност, доброта, некористолюбивост, непорочност в дома, в който темпераментният и избухлив Дамис организира непрестанни забави и пилее богатствата на баща си.
Омаян от приказките на Тарюф е единствено господарят на къщата, но това едничко заслепение е 
достатъчно, за да му гарантира привилегии и охолен живот.
Съпругата, синът, дъщерята, прислугата и дори шуреят (един ужасно забавен образ) на Оргон се опитват по всякакъв начин да очернят Тартюф, но напразно…
Абсурдът стига своя връх, когато Дамис чува обясненията в любов на омразния гост към Елмира – господарката на къщата. Изглежда, че злодеят е разобличен. Но не, Тартюф предприема поредния си брилянтен ход – вместо да се оправдава и защитава, той обвинява себе си, проклина се и настоява за най-тежко наказание.
Очарован, Оргон обещава ръката на дъщеря си и имотите си на много по-достойния Тартюф и гони злочестия си син. Така някогашният бедняк се домогва до цялото имущество на благодетеля си.
Настъпва поредица от обрати, които вълнуват и забавляват публиката и я държат в напрежение. Как ще реагира семейството на Оргон и какво ще прави нататък Тартюф? Добър или лош е краят – не разкривам.
„Тартюф“ е класическа комедия, която се надсмива на лъжеморала и глупостта на хората, които искат да представят себе си като „нещо повече“ – по-благородни, по-добри, по-жертвоготовни. А човекът е човек най-вече с недостатъците си – едно създание, обречено на грешки, което трябва да оцелява, да живее и (в най-добрия случай) да се старае да минимизира щетите, които нанася на света.
Снимки: Театър „Българска армия“
