В „Тайните операции, които промениха света“ (изд. „Сиела“) ген. Бояджиев, посветил повече от 30 години на българското разузнаване, излага резултатите от своите проучвания по трите най-продължителни операции в световния шпионаж – „Лиоте“, „Разцепващ фактор“ и „Голгота“, за да сподели с читателите си „неща, които не са казани, а трябва да се знаят“.
„Лиоте“ е дългосрочна операция на английските тайни служби, която има за цел разпада на СССР. „Разцепващ фактор“ започва след края на Втората световна война, за да дестабилизира и унищожи Източния блок.
А „Голгота“, ако приемем, че има такава операции, а не е художествена измислица, е активно мероприятие на руските тайни служби, което цели да разруши комунизма, да открие пътя за „дивия капитализъм“ в Русия, „за да може в един период от 40-50 изстрадани години руският народ да възроди истински, човешки социализъм.“
За съжаление всичко, което се отнася до описаните операции, започнали през 30-те години на миналия век, продължава да лежи, заключено в архивите на три разузнавания – английско, американско и руско. Бях принуден да представя историята като „мемоарен роман“. Уверен съм, че истината, такава каквато е, а не писаната от победителите, някой ден, когато тайното стане явно, ще покаже, че съм бил прав.“, казва ген. Бояджиев в интервю за БНР.
Ударение в книгата е поставено върху съвместната операция на американските и английските служби „Разцепващ фактор“ и въздействието, което тя оказва върху социалистическите републики от Източния блок.
Ген. Бояджиев дава отговори на въпросите: какво се случва с тези, които се опитват да имат по различно мнение от това на Сталин, как се играе тройна игра и възможно ли е да си винаги на крачка пред врага и могат ли целите на СССР и на САЩ да съвпаднат в даден момент.
Авторът прокарва невидимата за повечето изследователи връзка между Ким Филби – агент Алис – Ноел Филд – Алън Дълес – Сталин, която осветява доста мъгливи места от Студената война, а и след нея. Преплитането на идеите, амбициите, съдбите и характерите на тези петима мъже, като че ли е ключът, който дава достъп до много от отговорите.
„Тайните операции, които промениха света“ събира парчетата на историята за политически игри, шпионаж и безмилостна борба за надмощие, където животът на един няма абсолютно никакво значение, а истината е почти непостижима.
Като пълен лаик в тази област ще спра дотук с моята интерпретация на книгата, защото ако продължа, рискувам просто да ви я преразкажа. А всички знаем, че няма нищо по-ценно от индивидуалния и непредубеден прочит, който ни отвежда в неподозирани светове и ни кара да си задаваме въпроси.
П. С. Не мога да се въздържа обаче да споделя с вас следната история от края на войната:
Сталин вика маршал Жуков. Жуков пристига от фронта след полунощ със своя личен самолет.
Сталин го гази по сталински…
Маршалът, който е обръгнал от ада на войната, общо взето е гьон, но този път Сталин го вади от равновесие. Излизайки от кабинета, Жуков си говори шепнешком: „Задник с мустаци!“
Изплашен до смърт от думите на Жуков и като знае, че го дебне невидимо око и го подслушват невидими уши, Поскрьобишев се втурва при Сталин:
– Йосиф Висарионович, вие знаете ли какво каза Жуков, излизайки от кабинета ви?
– Какво каза?
– Задник с мустаци…
Сталин рязко се извръща:
– Върни го!
И тъй, Жуков отново е при Сталин.
Главнокомандващият тъпче лулата си и бавно го обикаля. (…)
Когато Сталин извървява деветдесет градуса по кръг, Жуков рязко се обръща, за да е с лице към него, чуквайки по войнишки токове. Четири пъти на всяка обиколка. Поскрьобишев е застанал в стойка “мирно” до вратата.
– Другарю Жуков – казва Сталин и пуска облаче дим, – излизайки от кабинета вие нещо сте казали?
– Тъй вярно – чуква токове маршалът. – Казах.
Четвърт обиколка, отривисто чукване с токове.
– И какво сте казали?
– Задник с мустаци.
Следва цяла обиколка, четири резки чуквания на токовете.
– И кого имахте предвид?
– Разбира се, Хитлер!
Не се чува тракване на токове. Сталин бавно извива мощна шия към Поскрьобишев:
– А вие, другарю Поскрьобишев, кого имахте предвид?“
