…Истината е, че не отдавамкой знае какво значение на собствените си книги.Много повече ме вълнуват книгите на другите.(Роберто Боланьо, из последното му интервю„Изповед на дивия детектив“, за Playboy M?xico)
Досега не бях попадала на разкази от латиноамерикански автор. След сблъсъците с Жоржи Амаду, Габриел Гарсия Маркес, Алиенде и дори Неруда, заживях с мисълта, че латиноамериканците не могат да пишат кратко. Истината е, че не познавам кой знае колко латиноамериканската литература, но каквото съм прочела, почти винаги ми е харесвало. Запознанството ми с Боланьо започна от една снимка във фейсбук и един разказ, публикуван в някои от двата литературни вестника, но в кой точно, не мога да си спомня. Спомням си обаче колко се вкопчих в текста и как, когато разказът завърши (изненадващо), нямах желание за нищо друго, освен да чета още.
Роберто Боланьо, казват, е литературното събитие на последните двадесет години. Истината е, че много автори се домогват до това звание, но малцина са тези, които го заслужават. А едно литературно събитие за двадесет години на мен ми е малко, така че колкото повече, толкова по-весело. И четящо.
Винаги ми е най-трудно да пиша ревюта за сборници с разкази. Всъщност всяко ревю ми е трудно, защото започвам да пиша с мисълта, че не трябва да разкривам твърде много от себе си, когато пиша за книгата. За мен четенето по-често е съпреживяване, отколкото възприемане. И докато другите автори се опитват да те увлекат в емоциите (си) на героите, опиват те с много прилагателни и висока глаголна температура, за да те оставят накрая изтощен и изцеден емоционално, при Боланьо има един момент, в който авторът/разказвачът сякаш тегли чертата и поставя граница – жестока, непреодолима граница, която читателят не може да премине, отвъд която е алтер егото на историята, допълнителният финал.
„Телефонни обаждания“ е брутално добро заглавие за този сборник с разкази. Не защото те са за разговори по телефона, те самите са като разговори по телефона – нещо винаги остава премълчано, нещо винаги остава неразбрано.
Роберто Боланьо умира на 50 години от чернодробно заболяване. Загадка ще остане каква част от литературното му творчество се базира на жизнен опит, и каква – на въображението и особеното възприемане на света, което човек усеща, когато го чете. Истината е, че няма значение… Защото хубавото на една книга е, че не трябва да е истинска (в онзи отвратителен, делничен смисъл на думата), за да е истинна.
„Телефонни обаждания“ излиза като част от поредицата „Кратки разкази завинаги“. Редакторите на „Аз чета – сайтът за твоята книга“ са написали ревюта за Етгар Керет (даже две, а можем да ви предложим и интервю с него, както и още едно с автора на „Кравата е самотно животно“, Давид Албахари) и „Черната овца и други басни“. Редактор на поредицата и преводач на „Телефонни обаждания“ е Нева Мичева, а автор на жестоката поп-арт корица – Ина Бъчварова.
