„Срещу природата“ (изд. „Персей“, преводач: Ростислав Петров) прави огромна заявка още с корицата, на която пише, че това е „литературният шедьовър на Норвегия“. Вече бях научила, че също така е и носител на „Браги“ – възможно най-престижната литературна награда на норвежците. Понеже имам пословично влечение към скандинавски автори, ми беше ясно, че няма да пропусна Томас Еспедал, въпреки че, за щастие, нямах никакви очаквания, а единствено любопитство и желание да разбера кой, къде, защо и как е тръгнал срещу природата.
Романът започва със силен контраст – застаряващият мъж и младата жена. Разликата във възрастта напомня на главния герой Томас не за нещо нередно, мръсно и тайно, а за природата и нейната бруталност, смесица от насилие и невинност. Предвид че Томас носи името на автора, а и самият той е писател, остава въпросът къде е фикцията и къде – автобиографичното. Можем единствено да предполагаме. Оттук насетне размислите за остаряването, преходността, ретроспекциите и миговете на безнадежност и щастие ще минават под ръководството на сезоните и природата.
Заглавието не може да бъде по-подходящо и по-жестоко. Томас осъзнава, че любовта му към по-младото момиче все пак нарушава хармонията и естествения ход. Сякаш чрез нея се опитва да избяга по някакъв начин от настъпващите години на старост, през които няма нито да иска, нито да може да се познае.
Признавам, че началото ме обърка. Предположих прибързано, че ме очаква романтичен разказ за клиширана любовна история между жена и мъж, който би могъл да ѝ е баща. Нищо против темата, просто ми е омръзнала и не ме интересува достатъчно. Кратките ударни изречения обаче ме поведоха напред – може би заради типичната скандинавска маниакалност да не се разтягат локуми или измислят сложни и недостоверни герои – в кроткото и тихо желание. Желание с малко, но внимателно подбрани думи да се опише нещо човешко и лесно припознаваемо.
След като читателят се увери, че разказът не е лолитски, ще попадне на фрагментарни сцени, напомнящи на пиеса. Героите се гледат, мълчат и мислят, всеки в черупката си. Философски въпроси, глождещи хората, откакто свят светува, избуяват чрез спомените на Томас и бившата му съпруга, та чак до първата му работа в тъкачната фабрика. Съвсем естествено се появяват Дюрас с по-младия Ян Андреа, както и Абелар с Елоиза. Нищо не е случайно или добавено за пълнеж.
Ако желаете добро настроение, тази книга не е за вас. Тя разказва за мъж, който е бил изоставен от жена, от дъщеря и донякъде от себе си. Има много еротика, но и много самота и страдание, търсене на облекчение в спомените. Томас осъзнава, че не притежаваме нито децата си, нито семейството и приятелите, както и че често едно нещастие води след себе си друго, досущ като природните стихии. Не знаем дали животът, който всички водим, е истински, но сме сигурни, че някоя нощ старостта ще ни връхлети и ще изгубим способността да обичаме. Не съм и очаквала друго от норвежец, особено такъв, който в интервю казва, че писането често поражда кризи, а не терапевтичност.
„Като че ли се люшкахме на въртележка, от която не можехме да слезем: тя препускаше бясно, ние бяхме впили ръце един в друг, сега колът се бе отскубнал от кончето и се въртеше в празния въздух; а ние хвърчахме извън орбита с ослепителна скорост към място, за което не знаехме нищо.“
Чудех се защо ми е толкова трудно да напиша отзив за „Срещу природата“. Може би винаги е било така със скандинавските писатели – техният обран и директен език ми пречи да се разпростирам в дълги обяснения, преразкази и философстване. За мен книгата е уважение към нещата, които са се случили, които са ни наранили и които държат да бъдат разказани.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
