Представяте ли си история, в която присъстват Верди, Тургенев, Жорж Санд, Бизе, Александър Дюма-син и Наполеон III? Е, Алегзандър Чи събира тези изключителни личности под общ литературен похлупак и умело смесва както реални факти за тях, така и малко от въображението си. Пише „Царицата на нощта“ (изд. „Еднорог“) цели петнайсет години, докато не се убеди, че нищо не й липсва и нищо не е в повече.
Романът е изпъстрен с приключения, мистерии, неочаквани обрати, много тайни, мода, война, блясък и мизерия. А в центъра на цялата тази вихрушка е Лилиет Берн с откраднато име и необичаен живот.
Действието започва в края на деветнайсети век. Лилиет е на върха на славата си, известно сопрано по цял свят с мощен глас, който й носи пари, слава, редица обожатели и бижута, но и проклятие. Още като дете в Америка хората около нея забелязват, че тя притежава необичайна дарба, докато е част от църковния хор – единственото й спасение от силно религиозните родители, които не й позволяват почти нищо, най-вече майка й. Доста сурова към дъщеря си, тя все пак е водена от искреното желание да я възпита като благородна жена с надежда един ден да я омъжи и всичко в живота на Лилиет да се случва по стандартно обикновен начин. Само че съдбата изобщо не е приготвила същото за нея, тъкмо напротив. Все пак Чи я е замислил да прилича на Памина от „Вълшебната флейта“.
Цялото семейство на Лилиет умира, а тя самата става друг човек, когато й се налага да ги погребе и да напусне дома си. Оттук следват и всички авантюри, никак неблагопристойни, но много вълнуващи и интересни. Появява се из страната като Ла Женерал и Лилиет, но колкото и да сменя имена и прякори, ще я видим в затвори, в манастир, в циркова трупа, в бардаци и като гостенка на най-престижните светски балове. Тя ту ще носи изумруди, които струват цяло състояние, ту ще е толкова бедна, че ще яде само кора от дърветата в Булонския лес. Абсолютен пример за жена, която може да се справи във всякакви ситуации и която, когато е на върха, не си прави илюзии, че ще остане там завинаги. А когато е на дъното, също е убедена, че ще изплува, донякъде типична Скарлет О’Хара по желязна воля и непоколебимост.
Мислех си, че човек никога не знае след какви загуби може да оцелее. Никога не си в състояние да предвидиш какво можеш да надживееш. Едва когато катастрофата те връхлита и ти си сред нея, се разкрива дълбочината на вътрешните ти резерви – и нито миг по-рано.
Това, което я отличава от повечето куртизантки от онези години, е невероятният й глас и острият ум. Лилиет винаги е нащрек и макар да живее във век, в който една жена не може да постигне много без поне малко покровителство от мъж, ще се убедите, че тя жадно се бори за своята независимост и презира правото на собственост върху нея. Като хищно животно е винаги готова да разбие клетката, в която са я поставили, и да търси свободата си, да се бори за кариера, за истинска любов. Готова е да бъде измъчвана в затвор само и само да осъществи плана си за независимост. Единственият път, когато е спокойна, че тайните и миналото й са на сигурно място, се оказва, че някой пише книга за живота й и знае неща, до които е невъзможно да се добере. И така, Лилиет ни води при своите близки и врагове в търсене на предателя, докато ние научаваме повече за мистериозното й минало.
Трима са тези, които знаят тайната й. Единият я е обичал, но я е предал, вторият някога я е притежавал. Най-опасен от всички е третият…
Алекзандър Чи (снимка: The Slate Book Review)
От самото начало императрица Йожени и Наполеон III са важни фигури в романа. Едно бижу, подарено от тях по време на представление на Лилиет, ще завърти колелото на съдбата и ще ги накара пак да се срещнат след време. В едно от многото си преображения тя е и част от свитата на императрицата и тук ми беше много приятно да науча повече за обстановката в двореца Тюлейри. Авторът се позовава на много реални факти от писма, книги и биографии, така че веднага се усеща колко достоверна е атмосферата. Чисто исторически ми бяха интересни и Френско-пруската война, капитулацията на Париж, сложните политически отношения и интриги, както и съдбата на отделния индивид в цялата тази буря.
Лилиет естествено привлича мъжете като магнит. Неин покровител, от когото тя постоянно се опитва да се откопчи, е известен като Тенора. Благодарение на него тя успява да се учи на оперно пеене при най-добрите и да оцелява финансово. Но в сърцето й има един мистериозен композитор, заедно с когото ще преживеят много обрати, смърт, война, глад и разпади. Той е единствената й слабост и заради него нарушава най-основното си правило – не обичай, за да не бъдеш наранен, за да не изгубиш зоркия си поглед и способността за самосъхранение.
Как се вкопчваме в онова, за което вярваме, че е наше. Как тъгуваме, когато го загубим. И колко неподготвени се оказваме, когато то се върне и предяви правата си над нас.
„Царицата на нощта“ ще ви поведе в бавен танц, който постепенно ескалира в бурно танго. А онова, което се случва между двата контраста, е животът на Лилиет Берн. Стилът на Алекзандър Чи е много увлекателен, действието се развива с темпове, които не те оставят да изостанеш, и затова на пръв поглед обемният роман всъщност се чете страшно бързо.
Ако искате да се прехвърлите в друга епоха, толкова по-различна от настоящата, по-пищна, с бурна история и населявана от известни музиканти, писатели и художници, то Алегзандър Чи е събрал всичко изброено в една книга и, разбира се, е добавил щипка красива любовна история, колкото романтична, толкова и реалистична.
Прочетето и ревюто на Любов в блога на „Orange Center“.
