Tъй като от доста време „Целувка за Ана“ и „Звезди за Лола“ на Стефъни Пъркинс бяха в списъка ми за четене, когато преведоха и третата книга от поредицата романтични истории – „Рисунка за Айла“ (изд. „Егмонт България“), усетих че сега е точният момент да ги прочета. Романите са написани леко, приятно и увлекателно. Първата ми отне два дни и веднага след това започнах втората.
„Целувка за Ана“ ни пренася в приказна Франция, където заедно с Ана и Етиен ще се разходим из безбройните малки улички на Париж, наслаждавайки се на всички забележителности, киносалони и книжарници. За мой късмет скоро ходих на екскурзия до Париж и успях по-пълноценно да се потопя в романтиката и красотата на книгата. Пъркинс определено умее да си служи с думите. Описанията са на точното място и никога не са прекалени. Припомних си магията на френската столица – способността да те накара да се почувстваш уютно и у дома, било то и за ден.
Най-много ми хареса колко реалистични са героите. Ана не е добре запозната с френската култура, храна, език, не познава никого там, но това не спира баща и да я изпрати да учи във Франция, заради което в началото момичето изпитва много трудности. В Париж открива нови приятели, всеки от които има своите проблеми, с които трябва да се справи. Там среща и Етиен Сен Клер – леко клиширан образ на момчето мечта. Ако трябва да съм честна, дори за няколко страници успя да развълнува дори мен. За разлика от много YA книги, той е доброто момче, в което Ана се влюбва, но е обвързан, а страхът от неизвестното и всички семейни проблеми усложняват нещата. Не искам да издавам нищо, затова ще спра дотук.
Особено приятна е появата на Ана и Сен Клер и в „Звезди за Лола“, тук те са приятели и колеги на Лола в 
киносалона. Лола е интересна и уникална, носи цветни перуки и шие сама екстравагантните си дрехи. Всеки ден е различна и оригинална. Не мога да пропусна да спомена, че нарича кучето си Господи, Мили Боже. Има няколко скромни желания, едно от които е да отиде на зимния бал облечена като Мария Антоанета, но да е обута с кубинки, които да издават пънкарската й същност.
Докато четях, се възхищавах на смелостта й да изразява себе си. Другото й желание е двамата й бащи да приемат скандалния рокаджия Макс, защото смята, че той е любовта на живота й. Последното пък е никога повече да не види семейство Бел. В крайна сметка, нито едно от тях не се изпълнява, или поне не по начина, по който е планирала. Когато семейство Бел се връщат в съседната къща, всичко се променя. А Лола и Крикет са създадени един за друг. Той също се облича „шантаво“, по свой уникален начин. Крикет е грижовен, изобретателен и най-важното – различен от преди. Оставя усещането, че е несигурен и плах.
„Но именно дребните несъвършенства у някого го правят съвършен в очите на друг.”
И в двете книги Стефъни Пъркинс подчертава нерешителността, неизказаните чувства и страха от истината. Но дали героите ще успеят да преодолеят себе си в името на любовта, ще разберете сами. Романите се четат лесно и са наистина завладяващи. Притежават леко сладникав привкус, но дори романтиката да не е вашата страст, има шанс да ги харесате, защото липсва онази „лигава“ нереалистична нотка.
