При споменаването на криминалния жанр името на една авторка блести особено силно – няма как тя да е друга, освен Агата Кристи. Сред богатото й творчество, изобилстващо от оригинални сюжети със спиращи дъха развръзки, сякаш най-силно се откроява заглавието „Десет малки негърчета”.
Нищо чудно, че тази книга е вдъхновил множество творци да впрегнат способностите си, за да създадат също толкова добра и заплетена история. В дебютния си роман „Убийства в Декагона” (изд. „Милениум“) японският писател Аяцуджи Юкито заимства базовата сюжетна структура от британската авторка, за да изгради една майсторски навързана криминална загадка, която ни държи залепени за страниците до самия край.
Когато група приятели, членове на университетския Клуб на писателите на детективски романи, решават да прекарат седмица на самотен остров, на който преди броени месеци е станало ужасяващо четворно убийство, няма как нещата да не се объркат. Докато пътуват в лодката, младежите шеговито споменават „Десет малки негърчета” в хитра препратка на автора към Агата Кристи.
Оттам нататък действието в „Убийства в Декагона“ се разкроява в две паралелни линии – едната разказва за случващото се с групата на острова, а другата проследява действията на техен приятел на сушата, който разследва смъртта на бивш член на Клуба.
Развитието на сюжета е поднесено с много умерено темпо. Авторът ни сблъсква с предимно неразгадаеми ситуации, но същевременно през целия път ни оставя късчета информация, от които можем да си съставим собствена теория. След прочитането на финала и разкриването на убиеца първосигнално си помислих, че не е имало как да разплета загадката по-рано, защото някои обстоятелства около личността на героите се узнават чак накрая. След продължително премисляне на историята в светлината на новите факти обаче осъзнах, че макар действително да не съм можела да бъда сигурна за мотивите, съм имала шанс да посоча най-вероятния извършител.
Освен че е пример за отлично изграден сюжет, „Убийства в Декагона” е и много важна книга за развитието на детективския жанр в Япония. Счита се, че първото публикуване на романа през 1987 г. поставя началото на епохата на течението шинхонкаку (от японските думи за „нов“ и „автентичен”) и променя облика на японската криминална литературна сцена, доминирана от социалната школа в продължение на няколко десетилетия. За създаването на книгата Юкито се вдъхновява и от произведенията на друг значим японски криминален писател – Шимада Соджи.
В края на деня всъщност няма значение дали сюжетът на романа наподобява този на друг, когато върху контурите на първообраза авторът е успял да изгради оригинална и вълнуваща история. Сигурна съм, че Агата Кристи би останала доволна от това, как благодарение на сюжета, който е измислила, са се родили не една, а две великолепни книги.
Още две ревюта за книгата можете да прочетете при „Книгоядец“ и в сайта „Под моста“.
