Добре че „Училището свърши – завинаги“ излезе толкова скоро след „Ангелският експеримент“. Имам лошия навик (и мисля, че не съм единствената) да забравям твърде бързо сюжетите и героите на поредици, така че приветствам по-кратките интервали на публикуване на отделните книги от сериите. Имайки предвид, че издателство „Егмонт“ тъкмо пуснаха и третата история за Максимум Райд, явно няма да чакаме твърде дълго да се запознаем на български с всички нейни приключения. Джеймс Патерсън е посветил осем романа на упоритата и силна героиня, като „Училището свърши – завинаги“ е вторият от тях.
След като в „Ангелският експеримент“ се запознахме с Ятото (Зъба, Иги, Ръч, Газопровода и Ейнджъл) и с лидерката му Макс, деца-птици, резултат от генетичен експеримент на зловещите учени от Училището, и разбрахме, че съществуването на мутантите си има точно определена цел, бомбастично обявена като „спасяването на света“, сега дойде времето да открием какво възнамеряват да правят с това знание нашите герои.
На път за Вашингтон, където те се надяват да разберат повече за своите родители и произхода си, Зъба е лошо ранен при нападение от вълкоподобните Заличители (вече и в крилат вариант) и децата са принудени да го заведат в болница. Естествено, появата на шестима юноши с криле привлича вниманието на лекарите и скоро в цялата каша се намесва и ФБР.
Всяко зло – за добро. Една от агентките на ФБР предлага да приюти младежите и въпреки първоначалните им подозрения към мотивите зад тази нейна щедрост, животът в сигурен дом като истинско семейство силно изкушава членовете на Ятото и им се отразява доста добре. Ходенето на училище,общуването с техни връстници, храненето на маса и спокойният сън в топла постеля ги карат да се чувстват като нормални деца за първи път в живота им. Както вече предполагате обаче, тази идилия не може да продължи твърде дълго. Не и когато Ятото е под постоянното наблюдение на Училището и когато в играта се включват мултимилионни световни корпорации с мегаломански амбиции.
Джеймс Патерсън не забавя темпото в „Училището свърши – завинаги“. И тук имаме книга, която ще изгълтате на един дъх заради характерните за автора кратки глави и динамичен стил, залагащ изключително на екшъна, горчивата самоирония на Макс и хапливите забележки на останалите герои. Цялата история освен с хумор е подправена и със зараждащите се любовни трепети между героите, които са приятно допълнение към непрестанните битки. Образът на Макс става все по-симпатичен и многопластов, като Патерсън често ни представя героинята си в моменти на слабост и колебание, наред с всички онези пъти, в които сритва задниците на уродливите Заличители и защитава вярното си Ято.
„Училището свърши – завинаги“ е още една много разтоварваща книжка от поредица, която се очертава нито особено задълбочена, нито особено претенциозна, но пък и няма нужда да бъде такава. Приключенията на Максимум Райд са си чиста проба забавление, книжна дъвка за мозъка и добър избор за прочистващо ума развлечение между по-сериозни романи. Възнамерявам да се запозная с цялата серия и да видя дали в крайна сметка крилатата банда ще спаси света и докъде ще я докара Макс с любовта.
Прочетете ревюто на Габи за първата книга от поредицата за Максимум Райд – „Ангелският експеримент“. Още едно мнение за романа „Училището свърши – завинаги“ пък можете да намерите в блога „Science fiction, fantasy and horror“.
