„Уилям Уентън и крадецът на луридий“ (изд. „Емас“) от Боби Перс грабна вниманието ми по две причини: историята включва разбиване на кодове и не е от американски автор. Боби Перс всъщност е норвежки сценарист и режисьор, а романът е литературният му дебют и начало на поредицата за гения Уилям Уентън, преведена на повече от 30 езика.
На пръв поглед Уилям Уентън е обикновено 12-годишно момче, но в живота му има тайна, която дори и той не знае. Защо иначе осем години по-рано семейството му се премества внезапно от Лондон в Норвегия, и то със сменено име? Вероятно има нещо общо с ужасната катастрофа, в която Уилям почти загива, а баща му остава парализиран, и след която дядо му изчезва безследно. Но от родителите му не можеш да измъкнеш нищо повече по въпроса и затова на момчето му се налага да свикне с новото място.
За щастие, Уилям има хоби, с което запълва времето си – той обожава всякакви загадки, пъзели и кодове. И е ужасно добър в решаването им. Когато този негов талант му помага да разгадае най-сложната криптологична главоблъсканица на света, Уилям е въвлечен едновременно в най-опасните неприятности, но и най-необичайното приключение, които може да си представи.
За разлика от масовите сюжети за герои с изключителни способности, в „Уилям Уентън и крадецът на луридий“ няма магия, а технологии, роботи и кодове. Вместо академия за вещици или мутанти имаме научен институт за изследвания в сферата на биотехнологиите и изкуствения интелект, където се обучават малцина избрани кандидати. Именно там Уилям научава повече за дядо си и за таланта си в разбиването на кодове, както и за изключителния метал луридий – една от най-добре пазените тайни на Института. Много ми допадна представянето на науката като магия, която е способна да създава какви ли не чудеса, включително говорещи врати, спорещи роботи и прахосмукачки, които обичат да гледат телевизия.
Уилям е изключително симпатичен образ. Притежава всички обичайни добродетели като интелигентност, смелост и лоялност, но същевременно се изкушава да се похвали с уменията си пред момичето, което харесва. Останалите кандидати и професорите в Института също са многообещаващи герои. Засега остават предимно на заден план, но книгата е едва началото на поредица и се надявам да видим повече от тях в следващите части. Иначе самият роман има своя завършек и спокойно може да се чете самостоятелно, оставяйки вратички за логически свързано продължение.
Боби Перс е създал впечатляващ футуристичен свят, който би могъл да съществува и днес. Той поставя технологиите и науката на границата с митичните магически сили. Според мен обаче сравненията с Хари Потър и Пърси Джаксън са подвеждащи, тъй като техните вселени са много по-комплексно изградени, а сюжетите и героите – многопластови. Бих препоръчала да не отваряте „Уилям Уентън и крадецът на луридий“ с подобни високи изисквания, но спокойно можете да очаквате динамична история с точното количество екшън и мистерии, истинско приятелство и симпатични (и опасни) роботи.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
