Аdvertorial
Кое е най-лудото, най-щурото, най-дивото нещо, което сте правили в живота си? Замисляли ли сте се някога колко различен щеше да е той, ако не го бяхте сторили?
Саманта и Жан-Люк през 1989
През 1989 деветнайсетгодишната Саманта пропуска шанса си. Качва се на влака и отпътува за Ница, като оставя на перона на Лионската гара един полудял от любов мъж, когото е срещнала преди по-малко от ден. Макар че искрата помежду им пламти по-ярко от светлините на нощен Париж. Жан-Люк й изпраща седем писма, в които са вложени цялата му страст и любов, но уплашена от силата на чувствата си, Сам така и не му отговаря.
„Толкова много се страхувах от любовта, че никога не се бях влюбвала истински.“
Двайсет години по-късно. Саманта е омъжена, но бракът й не е щастлив, кариерата й е в период на криза, а тъгата се е настанила трайно в душата и леглото й. Време е да „преинсталира живота си и да рестартира сърцето си“.
„Ако животът бе сбор от решенията, които бях взела, то в бъдеще трябваше да вземам по-добри решения. И да започна още от този момент.“
Няколко минути търсене в Googlе и времето и разстоянието са преодолени! Саманта вече разполага с имейла на някогашната си френска тръпка и решението да му се извини се затвърждава. Първият имейл е последван от втори и трети… преди да се осъзнаят, двамата са си разменили стотици писма и са навъртели невъобразими телефонни сметки. Не им трябва много време да разберат, че понякога въглените, които мислиш за угаснали, се оказват просто заровени под пепелта и готови да се разгорят при най-лекия повей.
… и 20 години по-късно през 2009
Следващата стъпка на Сам е смела, почти откачена – презокеански полет, среща и повторно опознаване.
„Жан-Люк застана зад мен, усещах дъха му върху ухото си; постави ръце на бедрата ми и докато стояхме на това историческо място, изведнъж получих усещането, че го познавам от векове. Точно както ми беше обещал преди две десетилетия, виждах Франция през очите на един французин. Църковната камбана удари седем пъти, мелодията й изпълни въздуха и отекна в тялото и душата ми. В този момент реших, че седем е любимото ми число. Освен това се запитах какво ли още ни готви съдбата.“
„Седем писма от Париж“ (изд. Софтпрес) разказва една от онези съвсем истински житейски истории, за които четеш в категориите „любопитно“ на различни интернет сайтовете и споделяш в социалните мрежи, но всъщност не вярваш,
че са се случили. Защото такива неща са твърде хубави, за да са истина, и ако в действителност се случват, тогава е крайно време да разчистиш скелетите в гардероба си и да „рестартираш сърцето си“. Кой знае къде ще те отведе това? В Южна Франция, Бора Бора или някъде другаде, където винаги си искал да отидеш, а не си имал смелостта да мечтаеш за това… Може дори да напишеш книга, както е направила Саманта. Защото това е нейната история, а тя е напълно реална и абсолютно истинска…
И всичко започва със седем писма от Париж.
*Една луда, луда любов
