„Уроците на любовта. Интимните откровения на великите“ (изд. „Милениум“) е един изключително любопитен сборник, разделен на две части – любовни писма на известни личности и романтични откъси от книги, придружени от кратки биографични бележки за съответните автори. Казвам любопитен, защото сред неговите страници се чувствах като изследовател в стотици светове на най-красивите човешки емоции. Успях да се изгубя в концентрираната атмосфера на страст, нежност и сласт и направих няколко важни лични открития.
Първо. Известните личности (по всяка вероятност и обикновените хора) от близкото и далечното минало са си разменяли писма, написани на ръка върху листове хартия, както ние си пращаме sms-и и общуваме в социалните мрежи. Което ме доведе до „прозрението“, че те са били хора, способни на същите емоции, каквито са нашите днес.
Докато четях тези любовни слова, се чувствах малко засрамена, малко виновна, защото неканена съм се вмъкнала в тези интимни светове, които не са предназначени за чужди очи. Но извън това гузно воайорство, разбрах, че макар човек да се променя постоянно, човешката природа не се влияе от времето. Чувствата и инстинктите остават същите, както и начините за изразяването им по същество са същите.
Някои мъже и жени са по-сдържани, когато говорят за пламъците на любовта, от писмата на други и дяволът сигурно би се изчервил, трети са по-сантиментални или по-прагматични и т.н., и т.н. Многообразие, което ме подсеща, че не съществува истинска оригиналност, че сме обречени да се повтаряме, но няма нищо лошо и страшно в това, защото такъв е естественият ход на живота.
Не мога да пропусна да споделя, че като вълшебници по необятните поля на любовната кореспонденция ми се привидяха Буковски, Джойс, Анаис Нин, Хенри Милър, Бетовен, Набоков, Наполеон, Оскар Уайлд и вдъхновителите на техните слова.
Второ. Лора Каравелова. Когато бях тийнейджърка, успях да се влюбя в Яворов, но не бях чела кореспонденцията му с прекрасната Лора. Няколкото нейни писма до поета, публикувани в сборника, са спиращи дъха. В тях се чете толкова ерудиция, разсъдливост, смелост и пламенност, че няма как да не възкликна: „Господи, каква жена!“
После друго. Аз не съм способна на никакви жертви, мой милий. Не помня в живота си да съм направила най-малката жертва. Възмутително е, разбира се, но е тъй. И ако ти смяташ, че някога нещо съм жертвувала за тебе, аз съм длъжна да те разубеда. (…)
Ако аз бих искала да съм при тебе, то е защото ми трябваш и ми стигаш.
Трето. Откъсите от някои от най-красивите романи в световната и българска литература са наистина „зарибяващи“. Четеш и си спомняш или решаваш, че си открил новото си четиво. Аз лично се сдобих с три-четири книги за препрочитане и три-четири книги, които трябва да прочета на всяка цена.
Извод. „Уроците на любовта“ е прекрасен начин да се насочи вниманието към хубавите книги и вечните чувства. Малки късчета художествена литература, които всеки може да опита и да прецени дали му се услаждат.
