„Любовта не е лишена от логика, но тази логика трябва да е премерена и пресметната, и подобно на нагорещеното желязо да се изкове, за да пасне и следва скритите контури на сърцето.“
„Уязвим“ (изд. „Хермес“) е втората книга от поредицата на Тамара Уебър „Контурите на сърцето“. Но тя не е продължение на „Лесна“, а е същата история, разказана през гледната точка на Ландън Лукас Максфийлд.
Също както в „Лесна“, историята в „Уязвим“ започва с повратен за главния герой момент. Моментът, след който животът му се разделя на преди и след. „Преди“, когато е бил щастлив, изпълнен с надежди за бъдещето заедно със семейството си, и „след“– когато става свидетел на жестокото убийство и изнасилване на майка си.
Загубата го съсипва и го белязва физически и емоционално. Разкъсван от вина и болка, че не е успял да спаси живота на майка си, Ландън позволява на страданието да го погълне, затваря се в себе си и изоставя всичките си надежди. Живеейки ден за ден – алкохол, наркотици, бягане от час, той се превръща в татуираното, безотговорно и странно момче в училище. Всичко е изгубило смисъл и бъдещето е безперспективна черна пропаст. Но всеки има своя ангел хранител и когато Ландън открива своя, се превръща в Лукас.
В „Уязвим“ проследяваме израстването на едно травмирано момче до силен и отговорен мъж. Напълно променен, интелигентен и артистичен, Лукас среща Жаклин.
Той беше сам и изгубен. След това я откри.
Очаквах, че историята на Жаклин и Лукас вече няма да ме развълнува толкова много, защото ми е позната от „Лесна“, но Тамара Уебър майсторски успява да я напише дори по-интересна и емоционална. Романтиката, еротичните сцени, бушуващите чувства между Лукас и Жаклин тук са предадени много по-въздействащо и изчерпателно. Едновременно с това, Уебър успява да открие перфектния баланс, за да не превърне книгата в сладникава драма.
Автор: Гергана Петрова
