Гръцкият писател Никос Казандзакис пише „В дворците на Кносос“ през далечната 1980 г. и доскоро романът бе изчерпан и неоткриваем на българския книжен пазар. Днес творбата е новото попълнение в колекцията на издателство „Ciela“ и всеки почитател не само на древната митология, но и на добрата литература, би трябвало да притежава това издание. Разкошното оформление с твърди корици допринася за удоволствието от прочита на една история, която мнозина от нас знаят или са чували, макар и в различни адаптации, а илюстрациите на Васил Инджев внасят допълнителна магия при разлистването на страниците.
На власт в Крит е старият и уморен цар Минос, който смята, че народът няма никакви права:
Цялата земя е моя, целият урожай е мой, целият народ е мой роб! Той трябва да работи, а аз ще му давам каквото искам и колкото искам! Такъв е законът. Такъв съм го заварил от славните ми прадеди и такъв ще го запазя.
Цар Минос е баща на две прекрасни девойки – Федра и Ариадна, благороднички от истинска класа, ала крайно различни по характер. Царското семейство живее в Кносос – град, който е символ на богатство и могъщество. Там бъдещето изглежда безоблачно, докато ненадейно не се появява млад, строен и хубав младеж с голяма бенка на бузата. Няколко дни по-късно непознатият изчезва заедно с ковача Аристид, единственият познаващ магията на коването на желязо – най-строго пазената тайна в царството.
Скоро се разбира, че младежът се казва Тезей и е от знатен произход – той е синът на царя на Атина. Уплашен да не би това да е някакъв пъклен план, целящ Атина да стане голямо царство и да отхвърли критското иго, всемогъщият властелин на Крит решава Тезей да бъде един от седмината младежи и девойки, които всяка година биват принасяни в жертва на Минотавъра.
Казандзакис умело вплита мит и историческа действителност, за да ни разкаже как едно момче се превръща в герой и преобръща хода на събитията. „В дворците на Кносос“ е прекрасна адаптация за деца и възрастни, която се чете с интерес и вълнува. Романът не само буди въображението за съдбите на най-трагичните древногръцки герои, внезапно оживели под перото на гръцкия писател, но и пази паметта за славните отминали времена на Древна Елада – когато честта е притежавала друга стойност, когато хората са мечтали да имат крила като Икар и да бъдат богоподобни, когато морето е било пълно с бързи галери и чудовищата са оживявали. Когато „човекът умира, но човечеството живее, то е безсмъртно…“.
