Има ли по-подходящо време от месец март, за да си поговорим за жените? Не, съвсем не смятам, че съвършенството и нежната ни сила трябва да се споменават само в определен период от годината, но защо пък да не отбележим 8 март с преклонение към творчеството на няколко забележителни дами, оставили следа в родната литература?
Всъщност винаги ми е харесвала идеята март да се разглежда като дамския месец. И не го свързвам само с Баба Марта или Деня на жената. Това е месецът, в който настъпва пролетта – природата се събужда, светът става по-красив… Не се сещам за по-подходяща асоциация с жените от това – усещане за пролет. В литературата също има писателки, чието творчество напомня на вечна пролет.
Ако в миналото писателската професия е била по-разпространена сред мъжете, по статистики от 2023 г., днес силите са изравнени, че дори с лек превес на авторките. В статията съм поместила пет от любимите си българки сред тях, на които се възхищавам не просто заради творчеството, а заради суперсилите, изразяващи се в способността да създават изкуство, докато успоредно с това влизат в още много други роли.
Костадина Костова
Срещата ми с „Трето царство” (изд. “СофтПрес”) беше съвсем случайна – избрахме я за книга на месеца в литературния клуб. Заглавията, които не са ми познати, обикновено заемам от библиотеката, или се случва изцяло да подмина. Нещо обаче ме накара да си купя точно този роман. Впоследствие го купих още няколко пъти, за да го подаря на приятелки.
Дори никога повече да не я доближеше, знаеше, че душата ѝ ще познае неговата и в дълбините на ада.
Костадина Костова е пример, че талантът не се учи, а просто намира начин да се прояви. Макар образованието и кариерата ѝ да са в друго направление и професионалният ѝ път да е свързан с дизайн и технологии, за мен тя е една от съвременните български писателки с най-запленяващ стил. И „Трето царство“, и „Трифена” (изд. “СофтПрес”) са като приказки от отминали векове – потапяш се в историите и въпреки обема, страниците се прелистват неусетно и със затаен дъх.
Вяра Янакиева
Не е най-подходящият сезон да си говорим за дебютния ѝ роман “Книжна Коледа” (изд. “Ерове”), но както вече се разбрахме, тази статия е посветена най-вече на авторите.
Вяра е истинско вдъхновение за младите писатели. Намирайки бягство от ежедневието в книгите, тя изгражда свой собствен свят на любовни истории с поредицата си за книжарница „Шекспериада“. Професията на главната ѝ героиня съвсем не е случайна – самата Вяра съчетава творчеството с работата си като книжар. А паралелно с това поддържа страницата „Меме мама“ и отглежда малкия си син – още едно доказателство, че писането невинаги се случва в идеални условия, но се случва въпреки всичко.
Виктория Бешлийска
Един от ужасите на съвременния свят за мен е навлизането на чуждици. И не, не признавам аргумента, че езикът се мени и развива непрекъснато. Не мога да приема как предвид богатството на българската реч, си позволяваме да я замърсяваме с англицизми. А и е толкова по-хубаво да се потапяш в красотата на родния език.
С Виктория Бешлийска ме срещна страницата ѝ „По дирите на думите”, в която тя припомня позабравени български думи и изрази и техните значения. Естественото продължение на публикациите ѝ беше романът „Глина” (изд. “СофтПрес”), съдържащ голяма част от събираните красиви слова. След „Глина” дойдоха „Сърце” и „Нишка” и още не мога да преценя коя от трите книги ми е по-любима. Освен че съхраняват речта ни, тези творби са и преклонение към женската сила – и в трите се срещаме с различни поколения жени, всичките водещи своите борби, но притежаващи несломима сила.
Катерина Стойкова
Катерина е още една дама, която съчетава основната си работа с любовта си към изкуството. От години живее в САЩ и е водещ на „Акценти“ – седмично радио предаване за литература, изкуство и култура, което се излъчва на английски по WRFL 88.1 FM в Лексингтън, Кентъки. Основател е и на „Accents Publishing“ – издателство, чиято цел е да допринесе за обмена на литература между различни езици и култури.
Творческата ѝ работа е обвързана също с писане и преводи на стихове и проза на български и английски език. При срещата ми с книгата ѝ „Нокомис” (изд. ICU) впечатление ми направи лекотата, с която борави с думите, както и темите за дълбок размисъл, които засяга. Стилът ѝ е лек за четене, но в същото време буди дълбоки размисли.
Защо вярваме на неподходящи хора? Защо се предоверяваме? Защо ни е по-удобно да гълтаме готови отговори? Защо не искаме да търсим собствения си път в тъмното?
Цветина Цолова
Завършвам с по-малко популярно име от съвременната българска литература, което заслужава повече внимание. Истината е, че не знам почти нищо за писателката, освен че ми е колега в сферата на дигиталния маркетинг, почитател на японската култура е и пише впечатляващо. Но повече не ми и трябва.
„Случаят с третата сила” (изд. Artline Studios) няма общо с азиатските ѝ влечения, но пък преди да се запозная с текста, само от резюмето и ревюта на читатели останах с впечатление, че става въпрос за фентъзи от типа на книгите на В. Е. Шуаб. Не само, че това сравнение е неправилно, а дори може би подценява таланта на българската писателка – макар фентъзи жанрът да не е моят, историята е така добре разгърната и държи читателя в напрежение от първия до последния ред, че я прочетох преди три години и още я мисля и си очаквам продължението.
През последните години родната литература се развива с такава скорост и на пазара се появяват толкова чудесни заглавия, че тази статия спокойно можеше да включва още поне десет имена. Но вместо да четете още три страници препоръки от мен, имам по-добра идея – изберете си творба на една от споменатите дами и зарадвайте себе си или (друга) любима жена за празника. Букетите увяхват, но добрата книга на рафта е като вечна пролет.
Автор: Мария-Никол Косева
Тези и още много автори можеш да откриеш в Ozone.bg.
