Всички те имат една обща сила – да боравят с думите и да запълват белия лист с истории, които докосват, вълнуват и се помнят десетилетия след написването им. Познаваме добре творчеството им, но какво знаем за живота им?
Завършваме поредицата, посветена на жените, с тайните истории на едни от най-известните писателки. След като прочетете тази статия, може би ще усетите, че ги познавате по-добре. Или най-малкото няма да имате търпение да прочетете (отново) най-популярните им заглавия.
Агата Кристи
Известна като най-продавания и превеждан автор в света, Агата Кристи е не просто писател, но и истински пътешественик и приключенец по душа. За да напише „Убийство в Ориент Експрес” (изд. „Ера”), тя изминава разстоянието Париж-Истанбул с едноименния влак, а стаята в хотел „Пера Палас” в Истанбул, където създава романа, днес вместо номер, носи нейното име.
По-малко известен факт е влечението на Кристи към историята. Вторият ѝ брак е с 13 години по-младия от нея археолог Макс Малоуън, когото тя често придружава на разкопки в Ирак и Сирия. Освен че използва заобикалящата я среда като източник на вдъхновение за своите романи, Агата помага на терен, като заснема, почиства и реставрира находки. Малко известно е, че е открила употребата на собствения си крем за лице за най-щадящия и деликатен метод за почистване на експонати от слонова кост.
Патриша Хайсмит
Публикувала книгите си под псевдонима Клеър Морган, Мери Патриша Хайсмит е автор на криминални романи и психотрилъри, носител на редица награди за детективска литература. Освен с творчеството си Хайсмит е известна и със самотния си начин на живот. Самата тя казва „Реших да живея сама, защото въображението ми работи по-добре, когато не се налага да разговарям с хора“ и очевидно е предпочитала компанията на животните пред тези на хората. Но не, не се заблуждавайте, че е имала рибки за домашни любимци.
Освен герои в произведенията ѝ „Дълбока вода“ (изд. „Сиела”, преводач Албена Бакрачева) и „Наблюдателят на охлюви”, слузестите твари са и нейни верни спътници. Смята се, че Хайсмит е отглеждала над 300 охлюва в дома си и често е взимала по няколко със себе си на събития.
Мери Шели
Не че подценявам драмата покрай извънбрачната афера на Пърси Шели със 16-годишната Мери и факта, че тайното им място за срещи е било в двора на църква край гроба на майка ѝ, но не сме се събрали за клюките, говорим си за литература.
Едва ли има някой, който да не е чувал за „Франкенщайн, или новият Прометей” (изд. „Кръг”, преводач Жечка Георгиева), но знаете ли как се е случило написването му? По време на лятна почивка край Женевското езеро, Мери, Пърси, Лорд Байрън и тогавашната му спътница прекарвали вечерите си в разказване на призрачни истории. Творбата на Мери Шели, която тя първоначално замисля като кратък разказ, с подкрепата на съпруга ѝ се превръща в един от най-великите готически романи.
И тъй като ми е трудно да се ограничавам само в литература и няма как да не спомена музика или кино, тук искам да вмъкна, че е абсолютно задължително да гледате последната екранизация на Франкенщайн от 2025. Не, не (само) заради Джейкъб Елорди – обикновено съм почитател на класическо старо кино, но това е един от най-добрите и въздействащи съвременни филми, които съм гледала в последно време, и напълно заслужено получи два Оскара.
Исабел Алиенде
Завършвам статията с история за вдъхновението или точния момент, в който то ни спохожда. Винаги съм си мислела, че писането като всяко друго творчество не може да се постави в рамки и трудно се обвързва със срокове – нима можеш да определиш работно време на въображението?
Оказва се, че за някои писатели това действително може да бъде работа от 9 до 17 ч. Исабел Алиенде например пише всеки ден от понеделник до събота, а още по-интересното е, че започва книгите си в един точно определен ден от годината – 8 януари. Ако като мен ще си помислите, че е почитател на Елвис Пресли или Дейвид Боуи и така отбелязва рождения им ден, бързам да ви опровергая. Истината е, че това е датата, на която тя пише писмо до умиращия си дядо, което поставя началото на първата ѝ книга „Къщата на духовете” (изд. „Колибри”, преводач Венцеслав Николов).
И може би това е най-хубавото на литературата – че не се изчерпва само със съдържанието между кориците, а винаги крие история и отвъд страниците. Дали свързано с определено място, човек, или момент, вдъхновението зад всяка история е не по-малко значимо от самия сюжет.
А с тази статия затваряме последната страница на нашата специална поредица за жените в литературата. Водейки се от тази метафора би трябвало този абзац да е нещо като послеслов и да завърша с благодарности, но предпочитам да завърша в мой стил – с музика. Ценете дамите всеки ден – независимо дали тези в книгите или в живота си, защото както пеят Morphine – A good woman is hard to find. ;)
Автор: Мария-Никол Косева
Тези и още много автори можеш да откриеш в Ozone.bg.
Прочети още:
В месеца на жената: Силата на женските образи в литературата
В месеца на жената: Музите на писателите
В месеца на жената: 5 нежни имена в съвременната българска литература
