Когато избирахме темите за поредицата, посветена на жените в литературата, една от първите идеи беше за женските образи в книгите. Щом започнах да подбирам героините обаче, осъзнах, че всички са с много тежки съдби, и колебанията започнаха – подходящ ли е материалът, нали идеята е да празнуваме жените, да внесем свежест и пролетно настроение у читателите, тази статия няма ли да стане твърде минорна за поредицата?
После се сетих за една любима песен от Red Hot Chili Peppers, в която се пее „you don’t form in the wet sand, but I do” – или метафората, че именно предизвикателствата ни изграждат и ни правят по-силни. И дори да е най-тежкият, този текст ще е може би и най-вдъхновяващият, защото е показателен за женската сила и способността на героините да предизвикат пролет и в най-суровата зима.
Мери Броуди от „Замъкът на шапкаря”
Един от любимите ми романи е „Замъкът на шапкаря” от Арчибалд Кронин (изд. “Фама1”, превод Сидер Флорин) – в ученическите години ме привлече едно старо издание в три части с красивата си цветна корица, която рязко контрастира на съдържанието – жестока, сурова, разрушителна история за един баща, който завладян от омраза и болни амбиции разбива до основи семейството си.
Това е и една от малкото книги, които съм чела повече от веднъж. И ако от първия прочит помнех само горчивината, наскоро видях историята от нов ъгъл и вместо да се съсредоточавам върху болката и нещастието, видях силата, оцеляването и възможността за щастлива развръзка въпреки цялото страдание.
А романът освен, че ми е любим, присъства в статията заради най-важния женски образ в него – голямата дъщеря в семейството на Шапкаря, Мери Броуди. Мери преминава през най-много изпитания, губи всичко познато и обичано, но намира вътрешна сила да продължи и изгради живота си наново. Няма как да споделя повече без да ви издам сюжета, а предпочитам сами да прочетете романа и да се убедите в несломимата ѝ сила.
Анатолия от „Три ябълки паднаха от небето”
По-често се случва аз да препоръчвам книги, отколкото да ми препоръчват на мен, но се случи така, че по едно и също време чух от няколко места положителни отзиви за „Три ябълки паднаха от небето” от Нарине Абгарян. Макар и да не искам да го признавам, и аз съм от хората, които лесно се запленяват по красиви корици, та в съчетание с препоръките, се сдобих с красиво издание с твърди корици на романа (изд. Лабиринт, преводач Емилия Л. Масларова). И ако през първата му половина се чудех какво точно му харесват всички, някъде от средата нататък всичко се подреди.
Историята на Анатолия не е по-малко жестока от тази на Мери, но и също толкова вдъхновяваща. Изгубила семейството си рано, тормозена от съпруга си и избрала да оцелява сама, героинята в крайна сметка избира да си даде последен шанс за споделен живот – не толкова от надежда за щастие, колкото от практичност, та кой ти мисли за щастие след десетилетия на неспирни трудности. Оказва се обаче, че щастието е отредено на всеки, стига да имаме търпението и силите да го дочакаме.
„Момичето в капана” Андреа Стрикланд
С последната дама се отклоняваме от класиката и романтиката на художествената литература и скачаме дълбоко в любимите ми криминални романи. „Момичето в капана” от Робърт Дъгони (изд. „Бениториал”, преводач Анелия Петрунова) за съжаление не се разказва за момиче на парти в най-оживения пловдивски квартал, а за женски труп, открит в капан за раци. Идентифицирането се оказва предизвикателство, тъй като жертвата е взела какви ли не мерки да прикрие самоличността си.
Уликите отвеждат разследващите полицаи и до случая на изчезнала преди месеци жена, а историите са така заплетени, че до последната страница е трудно да предположите какво точно се е случило. И тук няма да издавам повече, но ще подскажа, че заглавието е поместено тук заради героинята Андреа Стрикланд и възхищението ми от борбения ѝ дух, който я превежда през всички предателства и заплахи.
И ето, че от мокрия пясък, който е най-труден за моделиране, се раждат най-красивите фигури. Защото макар и тежки, историите на всички тези героини ни показват, че в нас се крие огромна сила, достатъчна да ни измъкне от всеки капан, дори и от тези в съзнанието ни. И макар да става дума за художествени образи, а не истински хора, те са като нас и ние сме като тях – изграждаме живота си от пясък, а от време на време някоя вълна залива конструкцията и с нея срива и волята ни. Но с времето се учим да устояваме на вълните и именно чрез сблъсъка с тях ставаме по-силни и издръжливи, докато не се научим, че от иначе предизвикателния мокър пясък се раждат най-прекрасните форми.
Автор: Мария-Никол Косева
Тези и още много автори можеш да откриеш в Ozone.bg.
Прочети още:
В месеца на жената: Музите на писателите
В месеца на жената: 5 нежни имена в съвременната българска литература
